5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 03.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1204/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 139 от 26.04.2011г по гр.дело № 280/2011г. на Пернишки окръжен съд , с което е потвърдено решение от 17.12.2010г по гр.д.7149/2010г на Пернишки районен съд в обжалваната част , с която частично е уважен иск по чл. 128 от КТ и са присъдени лихви
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи недопустимост на решението в една част , като произнесено по непредявени искове. Изтъква се чл. 280 ал.1 т. 2,т. 3 от ГПК и са формулирани четири въпроса .
Въпросът „може ли съда да постанови решение по непредявен иск” е конкретно свързан с довода , че по искове с правно основание чл. 128 от КТ за неизплатена част от трудово възнаграждение , уточнено помесечно , за определен спорен период , съдът ,въз основа на собствени изводи по доказателствата , е приел съдържание на трудовия договор при осемчасово работно време, а не при съобразяване с обстоятелствените признания на ищеца както е следвало да се изведат от доказателствата към исковата молба . Вторият въпрос е следва ли да се ценят гласни доказателства при обективно съединени искове по чл. 128 от КТ ,всеки с цена под 5 000 лева като разрика за съответния месец ,когато се доказва със свидетели , че ведомостите „не са редовно подписвани”. Тезата е ,че ведомостта служи като доказателство за начисленото , а изплащането може да се доказва без ограничения ,тъй като единствено относимо е ограничението по чл. 164 ал.1 т.3 от ГПК , но то не е приложимо предвид цената на обективно съединените искове (разбирана като вземане за всеки месец по отделно). Третият въпрос е има ли служителят вземане върху осигурителните вноски , които са за негова сметка Доводът е , че въззивният съд не ги е приспаднал от присъдения размер на трудовото възнаграждение .Последен по ред е поставен въпроса длъжен ли е съда да обсъди всички доказателства . Като пример за правилна практика е приложено копие от решение по гр.д. № 1925/2010г на СГС,но липсва обосновка и посочване по кой от поставените въпросите приложението следва да се отнася.
Отговор от ответната страна не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд не приема на първо място довода , че произнасянето на съда по иск за неизплатена част от трудово възнаграждение , по който иск вземанията са заявени и посочени по размер за всеки отделен месец от периода на претенцията , сочи на недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба или поради това ,че защитата на ответника счита исковата претенция за заявена не при възприетите от съда фактически обстоятелства – основание на иска , а при обстоятелства , изтъквани от ответника като налагащ се извод от конкретно доказателство , представено от ищеца с исковата молба . Защитата счита иска за „непредявен”,тъй като според нейната преценка ищецът не е заявил претенция по чл. 128 от КТ за неплатено възнаграждение при работно време осем часа (както е приел съда за доказано ) , а при продължителност на работното време от четири часа. Тезата на защитата за това какво твърди насрещната страна , в случая е произволна и несъстоятелно аргументирана от тълкуване ,свързано с приложено към исковата молба копие от бланка на трудов договор без подпис на страните , съвпадащо с изведен под същия номер и дата трудов договор , подписан от работодателя и връчен на работника с друго съдържание .Подписаният договор е основанието за претенциите по исковата молба .
Доводът на ответника по иска за наличие на признание по твърденията му ,без насрещната страна да го е изразила, е предпоставил и въпроса в изложението. Същият е неотносим към предпостваките за допустимост на постановения по делото съдебен диспозитив .
Без връзка с решаващите съображения на съда , в решаваща за изхода на делото насока, са и останалите въпроси. Съдът е преценил съответствието на доказателствените средства при оборване на отрицателното твърдение ,че трудовото възнаграждение не е изплащано изцяло и ако не е ценил и обсъдил показанията на ангажирани от ответника свидетели за обстоятелството „ че ведомостите не са редовно подписвани” ,а заплати са плащани „на ръка”, то не е поради ограничителното правило в чл. 164 ал.1 т.3 от ГПК. Писмената форма за погасяване на задължението за заплащане на трудовото възнаграждение е изведена от чл. 270 ал 1 т.3 от КТ и ограничението за гласни доказателства произтича от друго правило на чл. 164 от ГПК , а не от хипотезата по т.3 на нормата , с което защитата свързва своя правен въпрос. Няма връзка с предмета на спора и въпроса за осигурителните вноски ,същите работодателят следва да е внасял по съответния ред . Изчисление на дължимото, неполучено в пълен размер трудово възнаграждение е дадено от вещото лице и възприетият при частичното уважаване на иска размер по възприетото заключение , не дава основание подобен въпрос да се прецени като относим.
Въпросът за дължимото обсъждане на всички доказателства от съда , последен по ред в изложението , по същество преформулира бланкетно касационно оплакване . Въпросителната словоформа , в която е поставен , не е тъждествена с изсикването за обосновка на правен въпрос Върховен касационен съд даде тълкувателни указания в т.1 от ТР № 1 /2009г от 19.02.2010г на ОСГТК по съдържаните критерии на правния въпрос от значение за изхода на делото , който може да е свързан с прилагане на процесуалните изисквания към решаващата дейност на съда и чл. 235 ал.2 от ГПК , но за процесуалноправния въпрос е необходима първо конкретност ,т.е привързаност към съдържанието на решението и обема доказателства , при които е постановено , респ. значението им и второ , необходима е абстрактност, в която връзка въпросът следва да намери развитие при обосновка и привързване към критериите на чл. 280 ал.1 т.1 т.2 или т. 3 от ГПК.
В тази връзка , неясно остава в подкрепа на коя от тезите си и по кой от въпросите защитата изтъква противоречие между обжалваното решение и приложеното решение по гр.д. № 1925/2010г на СГС. По приложеното решение е налице разрешение в смисъл ,че вземането за трудово възнаграждение не е само функция от наличието на трудово-правна връзка , а следва да има предоставяне на работна сила , за да се дължи заплата .По настоящето дело работникът е предоставял работната си сила ,бил е на разположение на работодателя и конкретен спор по този въпрос не е подвиган . Като е уважил в доказания размер претенция по чл. 128 от КТ за период , през който труд по трудово правоотношение безспорно е полаган и като е извел съдържанието на правата и задълженията от трудовия договор , обективиран в съответната форма , въззивният съд не е дал противно на трайната практика разрешение в сферата на материалното трудово право или процеса Доводи за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не са развити в изложението .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 139 от 26.04.2011г по гр.дело № 280/2011г. на Пернишки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .