О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 13.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 137 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.130 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. „Сириус-57-Т. Димитров“ срещу О. № 4 от 08.01.2009 год. по ч.т.д. № 535/08 год. на Варненския апелативен съд с което е била оставена без уважение частната жалба на едноличния търговец срещу определението от 13.11.2008 год. по т.д. № 865/2008 год. на Варненски окръжен съд. С това определение, като е счел, че е сезиран с недопустим (поради липсата на правен интерес) иск, Варненски окръжен съд е прекратил производството по него.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу за определение, преграждащо развитието на спора и отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Допустимостта на касационния контрол Е. „Сириус-57-Т. Димитров“ основава на всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Не е формулиран същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдилищата са се произнесли в противоречие със задължителната или константната практика на ВКС или ВС, който да е решаван противоречиво от съдилищата или произнасянето по него от страна на ВКС да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК отново са изложени доводи за неправилност на въззивния акт (чл.281 т.3 ГПК), но с аргументация по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Т.е. неправилност поради противоречие с практиката на ВКС и ВС; неправилност поради противоречие с други актове на съдилищата, постановени по търговски спорове; неправилно определение, отмяната на което е от значение за установяване на практика по точното прилагане на закона. Последното основание се свързва с липсата на практика по Гл. ХХХІІ „Особени искови производства“, в обсега на която конкретният спор по чл.124 ал.4 предл.2 ГПК (за недължимост на суми за потребена електроенергия, поради наличието на кредиторова забава) не попада.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на О. № 4/08.01.2009 год. по ч.т.д. № 535/08 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.