3
3
Определение по т. д. № 893/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 893/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_148
София, 22.02.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 893 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от К и А. О чрез адв. М. Х. срещу въззивно решение № 761/11.05.2011 г. по гр. д. № 20/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 15/14.03.2010 г. по гр. д. № 289/2009 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 2 ЗЗД за връщане на сумата 39 877,95 лв., като получена на отпаднало основание.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради незаконосъобразни изводи досежно определяне на срока за изпълнение по предварителния договор от 19.07.2006 г. Твърди се, че волята на страните противоречи на изложените мотиви в съдебния акт, според който удължаването с още 147 дни е променило момента на изпадане в забава за една от страните по договора. Оттук се сочи, че забавянето на строителя е прекомерно и това е наложило преустаняване на договорната връзка и обосновава искане за връщане на платените суми по визирания договор.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят, след като му е било указано да представи изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в допълнителна молба не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. не е посочил кой според него е материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, и който е бил разрешен при някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Всъщност, въпреки указанието за представяне на изложение – т. н. допълнителна касационна жалба в отговор на тези указания преповтаря оплаквания в касационна жалба и макар и да съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, вместо изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, съдържа препращане към дефекти на решението, свързани с неправилно приложение на чл. 20 от ЗЗД при определяне действителната воля на страните по договора, и съставлява преповтаряне на основанията за неправилност, съдържащи се в касационната жалба.
Касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на конкретна правна норма, а се позовава на неправилно приложение на закона, т. е. на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение 761/11.05.2011 г. по гр. д. № 20/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: