О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
С. 29.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1603 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителния директор Ц.,чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. против въззивно решение от 11.07.2011г. по в.гр.д.№ 494 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 11.10.2010г. по гр.д. № 2430/2009г. на Районен съд София в частта,в която са уважени отрицателните установителни искове по чл.124 ал.1 от ГПК,във вр.с чл.79 от ЗЗД и чл.124 ал.1 от ГПК,във вр.с чл.86 от ЗЗД.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставен въпрос за приложимия давностен срок /тригодишен или петгодишен/ по отношение на вземането за топлинна енергия.Позовава се на решения на СГС/които не съдържат отбелязване,че са влезли в сила/,за които се твърди,че съдържат противоречиво на настоящето разрешение на поставения въпрос.
Постъпил е отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до разглеждане по същество, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че се касае за периодични плащания,за които е приложима специалната тригодишна давност по чл.111 б.”в”от ЗЗД,която в случая е с начален момент-13.01.09г. На това основание е преценил като основателна исковата претенция за приемане на установено,че ищцата не дължи на ответника сума в размер от 835.75лв.за периода от м.03.2005г.до м.11.05г. и в размер на 279.73лв.-законна лихва върху тази главница /като е отхвърлил главния иск за разликата до 6 026.22лв.и акцесорния иск до пълния му размер от 1125.95лв. /.
По така поставения въпрос, формулиран като :”Какво е съдържанието на понятието ”периодични падежи” по смисъла на чл.111 б.”в”от ЗЗД и какви са неговите основни и задължителни характеристики” – понастоящем е налице образувано и е висящо т.д.№3/2011г.на ОСГТК на ВКС. Същото е образувано на основание чл.292 от ГПК за отстраняване на констатирана противоречива практика на Върховен касационен съд по въпроса,който и понастоящем касатора поставя. По него предстои постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС,което се явява преюдициално по отношение на настоящето. Налице е хипотезата на чл.229 т.4 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на решение по т.д.№3/2011г.на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д.№ 1603/11г.на ІІІ г.о. на ВКС до произнасяне от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС по т.д.№3/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.