О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
София, 2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3417/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 89 от 21.03.2013 г. по в. гр. д. № 85/2013 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Димитровградски районен съд решение № 536 от 03.12.2012 г. по гр. д. № 370/2012 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от С. „Дружество за колективно управление в частна полза на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – П.”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени частични искове: иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД за сумата 12 000 лв. (част от сумата 112 200 лв.) – възнаграждение по договор от 01.11.2009 г. и допълнително споразумение към него от 01.12.2010 г. и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 000 лв. (част от сумата 9 575.27 лв.) – неустойка за забава върху първата сума за периода от 01.02.2011 г. до 23.02.2012 г., като е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу С. „Дружество за колективно управление в частна полза на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – П.”, [населено място] насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7 от договора от 01.11.2009 г. в частта й за заплащане на месечен гарантиран минимум в размер на 8 000 лв. (без ДДС).
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на съда, че клаузата на чл. 7 от процесния договор, установяваща минимално гарантиран размер на дължимото възнаграждение, не накърнява добрите нрави, като счита същия за противоречащ на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 19 и чл. 40е, ал. 4, т. 1 ЗАПСП, чл. 21 З., чл. 26 ЗЗД, както и на Становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Права върху интелектуална собственост в областта на музиката”. Според касатора, съдът не е взел предвид и обстоятелството, че договорът от 01.11.2009 г. и допълнителното споразумение към него от 01.12.2010 г. са сключени под натиск, без възможност за договаряне, с монополист на пазара на сродните авторски права, както и че не е отчетено несъответствието на договора и тарифата към него с действителния статут на телевизия „Поп К. ТВ”, която няма национално разпространение, а се излъчва само до абонати на „Б.”, заявили желание за това.
Именно с твърдението за противоречие на въззивния акт с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 19 и чл. 40е, ал. 4, т. 1 ЗАПСП, чл. 21 З., чл. 26 ЗЗД, както и със Становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Права върху интелектуална собственост в областта на музиката” е обосновано и допускането на касационното му обжалване, като същото се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – С. „Дружество за колективно управление в частна полза на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – П.”, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 01.07.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е процесуално допустима само частично – по отношение на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и насрещния иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. По отношение на обективно съединения частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с оглед обстоятелството, че цената на същия /3 000 лв./ е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 10 000 лв. за търговските дела, каквото е и настоящото, касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените частични искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно установено неизпълнение на сключения между страните договор от 01.11.2009 г. за предоставяне на неизключително право за предаване чрез кабел и излъчване чрез сателит на звукозаписи и записи на музикални аудиовизуални произведения и по-конкретно – че ползвателят по този договор [фирма], [населено място] не е изпълнил задължението си да заплати на „П.” уговореното възнаграждение в предвидения в чл. 7 минимално гарантиран размер от 8 000 лв. месечно (без ДДС), което съобразно заключението на счетоводната експертиза, отчитащо частичното плащане на сумата 3 000 лв., възлиза понастоящем на сумата 112 200 лв. Като признание за дължимостта на възнаграждението в посочения размер е преценено и подписаното между страните допълнително споразумение от 01.12.2010 г., с което е уговорен план за разсроченото му плащане.
По отношение на предявения от ответното търговско дружество насрещен установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7 от процесния договор решаващият състав е приел, че същият е неоснователен. В тази връзка е посочено, че уговорката за минимално гарантиран размер на възнаграждението не противоречи на добрите нрави и не нарушава справедливостта и добросъвестността в гражданските отношения, доколкото същият е функция от дела на излъчваната музика в програмното време на телевизията, който, според декларацията на ответното дружество, е над 60 %. Освен това, е отчетено и обстоятелството, че с уговорената сума ищцовото сдружение защитава интересите на продуцентите и изпълнителите, които следва да получат възнаграждение за техния продукт, независимо дали ползвателят е реализирал приход от него.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Преди всичко, следва да се отбележи, че макар формално да е изпълнено изискването на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, същото не позволява да бъде извършена преценка относно наличието на визираните в закона предпоставки, с оглед поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението изобщо не е посочен конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, според касатора, е съществен за изхода на спора. То съдържа единствено твърдение, че въззивното решение противоречи на определени законови разпоредби и становища на европейски институции, което е относимо обаче към правилността му, а не към основанията за допускане на касационния контрол.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на конкретно посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос е напълно достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да бъде обсъждано наличието на поддържаните основания по чл. 280 ГПК. Отделно от това, в случая заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно, без да е аргументирано наличието на специфичните за него предпоставки.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Видно от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 0372087 от 24.06.2013 г., в полза на процесуалния пълномощник на сдружението е уговорено възнаграждение в размер на 800 лв., което следва да бъде платено „по сметка”. Предвид обаче липсата на доказателства за превод на посочената сума и с оглед разрешенията по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав приема претендираните разноски за недоказани и съответно – за недължими от касатора.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 89 от 21.03.2013 г. по в. гр. д. № 85/2013 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от С. „Дружество за колективно управление в частна полза на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – П.”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД за сумата 12 000 лв. (част от сумата 112 200 лв.) – възнаграждение по договор от 01.11.2009г. и допълнително споразумение към него от 01.12.2010 г. и в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу С. „Дружество за колективно управление в частна полза на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – П.”, [населено място] насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7 от договора от 01.11.2009 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в останалата й част по отношение на предявения от С. „Дружество за колективно управление в частна полза на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители – П.”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 000 лв. (част от сумата 9 575.27 лв.) – неустойка за забава върху сумата 112 200 лв. за периода от 01.02.2011 г. до 23.02.2012 г.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, настоящото определение може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му. В останалата част същото е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: