4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
Гр.София, 15.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1763 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. И. В., [населено място] и ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 371/24.02.15г., постановено по гр.д.№ 2775/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2811/23.04.14г. по гр.д.№ 12711/12г. на Софийския градски съд за осъждане на ЗД [фирма] да заплати на Н. И. В. сумата от 20000 лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, получени при ПТП на 24.08.12г., ведно със законната лихва от 24.08.12г. и е отхвърлен искът на Н. В. против ЗД [фирма] до предявения размер от 30000 лв.
Касаторът Н. И. В., [населено място] обжалва решението в отхвърлената част на иска, като поддържа, че същото е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът ЗД [фирма], [населено място] обжалва решението в частта за уважаване на иска по съображения за недопустимост и неправилност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 24.08.12г. на ищеца по иска Н. В. са причинени травматични увреждания в резултат на ПТП по вина на водач на МПС К. Й., който има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество ЗД [фирма]. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е съобразил вида и характера на уврежданията (счупване на капачето на ляво коляно и разкъсно – контузна рана на същото, вкл. трайния характер на начеваща гонартроза), продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания, свързано с по-продължителния процес на възстановяване, приключил за срок от 5 месеца.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът Н. В. поставя въпроса за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди – относно съобразяване на вида и характера на получените травматични увреждания, обществения критерий за справедливост и застрахователните лимити.
Касаторът ЗД [фирма] също поставя въпроса за критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД, както и за недопустимост на въззивното решение поради нарушаване на разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилно прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липсата на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане или единствено поради настъпила смърт на пострадалото лице и съществуващата роднинска връзка с лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска по поставения и в двете касационни жалби въпрос за критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и с оглед на твърдяната в касационната жалба на ЗД [фирма] недопустимост на въззивното решение.
В. въпрос е: „Ако не е спазена процедурата по чл.142, ал.1 ГПК в съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото и бъде постановено решение, то явява ли се недопустимо и посоченото процесуално нарушение явява ли се основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК?”.
По първата част на въпроса следва да се отбележи, че правомощията на въззивния съд при недопустимост на първоинстанционното решение са посочени в разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК, докато твърдяното от касатора нарушение на процесуалните правила, допуснато от първоинстанционния съд, не попада в основанията за недопустимост на решението. Във възивната жалба е било направено позоваване на нарушение на правилата по чл.142, ал.1 ГПК, което е обсъдено от въззивния съд, като изложените съображения изцяло съответстват на разясненията по ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Втората част на въпроса за основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК не е предмет на производството по допускане на касационно обжалване, поради което съставът на ВКС не следва да го обсъжда.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 371/24.02.15г., постановено по гр.д.№ 2775/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.