Определение №148 от 43552 по тър. дело №2031/2031 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 148

гр. София, 28.03.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2031 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от Р. Д. Л. и Й. Х. Л. против решение № 876/12.04.2018г. по гр.д. № 3374/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 31/05.01.2017г. по гр.д. № 16725/2015г. на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете на касаторите срещу ЗАД„Армеец”АД за разликата над 160 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от тях, на осн.чл.226, ал.1 КЗ /отм./
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба ЗАД„Армеец”АД оспорва изпълнението на условията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по спорния между страните е въпрос за размера на обезщетението за настъпили за касаторите неимуществени вреди от загубата на сина им Д. Л., следва да се съобразят: възрастта на починалия – 19г. и на неговите родители съответно на 37 и 44 години; съдържанието на създадената между тях близка и силна връзка; непреодолимата мъка по загубата на дете на прага на самостоятелния живот; невъзможността им да се върнат към нормален живот; внезапността на настъпилата смърт. САС е отчел и конкретните икономически условия в страната към датата на деликта. Въззивният съд е заключил, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000 лв. за всеки един от ищците се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД .
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите формулират следните правни въпроси:1/ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?; 2/ Длъжен ли е съдът да извърши задълбочена проверка на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието справедливост, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика –ПП №4/68г.?; 3/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите или е достатъчно да търси „някакво компенсиране”, като е направено в обжалваното решение?; Определянето на очевидно несъизмеримо с търпените вреди обезщетение показва ли неизпълнение на задължението на съда да оцени правилно всички задължителни факти и обстоятелства?; 4/За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?; 5/ Следва ли при определяне на застрахователно обезщетение, при предявен пряк иск срещу застрахователя, съдът да се съобразни с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и трябва ли да се отчетат тези промени / като основание за завишаване или за занижаване на обезщетенията спрямо присъждани за аналогични случаи, при значително по-ниски лимити/?; 6/Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи /за периода 2006 г. – 2009 г./, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия?; 7/ Следва ли е съдът да посочи какъв е установеният лимит към датата на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит – само формално соченото „съобразяване с лимита” достатъчно ли е за обективно приемане на такъв, без дори да е посочен действащият лимит?; 8/ Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка – длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити?; 9/ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 от ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 от ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?; 10/ В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите – в интерес на застрахователите, за да реализират по-големи печалби или в интерес на пострадалите, за да се постига все по-пълно компенсиране на вредите?; 11/ Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и с установения лимит, както и със съдебната практика при напълно аналогични случаи и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?; 12/ Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД, с действително претърпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа за справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение; 13/Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят претърпените вреди, преживените болки, негативните емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на своето решение ?
Касаторът се позовава на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по посочените въпроси.
С оглед на така формулираните правни въпроси настоящият състав на ВКС намира, че същите в своята цялост касая критериите, от които решаващият съд следва да се води и да съобрази при определяне на размера на обезщетнието за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касаторите. В тази връзка доказателствата по делото са обсъдени и САС е взел предвид: внезапността на смъртта на сина на касаторите, възрастта на пострадалия към датата на деликта – 19 г., конкретното съдържание на съществувалата към този момент връзка между родители и дете, непреодолимост на преживяната мъка и нейните реални измерения и пр. Изрично апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта – 08.06.2015г., т.е. отчел е обществено- икономическите условия в страната към конкретен момент, следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие. Следва да се посочи, че в съдебната практика, на която се позоват касаторите: Решение № 27/15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, II т.о., Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о., Решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о. и служебно известната на настоящия състав: Решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., Решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя.
Следва да се има предвид, че съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се преценява за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди – вкл. твърдяното от касаторите „явно несъобразяване с лимита” в парично изражение, което е довело до уважаване на исковете в „изключително занижен размер“ , няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установената и задължителна практика на ВКС.
Така изложеното налага цялостен извод за неосъществяване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а оттук и до недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед на изхода от спора право на разноски за производство има ответникът. Не са представени доказателства за направени други разноски, освен исканото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът присъжда възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37, ал.1 ЗПП в общ размер на 200 лв., или по 100 лв. от всеки един касатор.
Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 876/12.04.2018г. по гр.д. № 3374/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта в частта, с която е потвърдено решение № 31/05.01.2017г. по гр.д. № 16725/2015г. на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете на Р. Д. Л. и Й. Х. Л. срещу ЗАД„Армеец”АД за разликата над 160 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от тях, на осн.чл.226, ал.1 КЗ /отм./
ОСЪЖДА Р. Д. Л. и Й. Х. Л. да заплатят на ЗАД„Армеец”АД по 100 лв. всеки един от тях, представляващи сторените от дружеството разноски пред касационна инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top