О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр. София, 09.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5403/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 200 от 30.05.2014 г. по гр. дело № 1153/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав.
Ответникът по касация – П. Д. К. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Старозагорски окръжен съд е отменил решение № 11 от 15.01.2014 г. по гр. дело № 66/2013 г. на Радневски районен съд и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от [фирма], [населено място] против П. Д. К. иск за сумата 11071.54 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди – липси на 4594 литра дизелово гориво, собственост на дружеството – работодател за периода от 01.01.2011 г. до 18.08.2011 г., ведно със законната лихва от 08.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал причинената вреда, изразяваща се в липса на дизелово гориво – 4594 литра, която е елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, при който отговорността възниква, когато са установени кумулативно всички елементи, които го формират, подробно изброени в мотивите. Решаващият си извод за липсата на доказана вреда окръжният съд е обосновал с приемане на пътни листове, сменни рапорти и инвентаризационни описи от длъжностните лица на дружеството, на които е следвало да бъдат представени без забележки, както и от обстоятелството, че те са били осчетоводени от счетоводството на ищеца за негова сметка. Съдебният състав е отразил в мотивите и съображението, че липсата е била изразена счетоводно, не е установена фактически. В мотивите е изложено съображение, за това че фактът, че процесните пътни листове и сменни рапорти, не съдържат всички изискуеми реквизити не води до извод, че отразената в тях работа не е извършена или е извършена в по-малък обем. В тази връзка е направен извод, че ищецът не е представил доказателства, каква работа е възлагана на ответника през процесния период, какво количество гориво е било необходимо за извършването й.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос:
„Какъв е характера на отговорността за физическите лица причинили вреда на работодателя със свои виновни действия и бездействия, както и допустимите доказателствени средства представляващи за съда годен процесуален способ при условията на пълно и главно доказване”.
Както се установява от цитираното съдържание въпросите са два – за характера на отговорността и за допустимите доказателствени средства представляващи за съда годен процесуален способ. Първият от тях не е обвързан с конкретни правни разрешения на въззивния съд и не произтича от решаващият му извод, а поради това не притежава характеристиката на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, чиито признаци са разяснени с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Въпрос, които не притежава характеристиката на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК не формира общо основание за допускане на касационно обжалване. Същите съображения са относими и към другия въпрос, който поради липсата на връзка с конкретни разрешения в съдебния акт на окръжния съд е със значението на общо теоретичен въпрос. Липсва мотивирано изложение на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, която разпоредба, жалбоподателят е посочил във връзка с твърдението си за противоречиво произнасяне на съдилищата. Нормата се отнася до едно от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване и е предпоставка за допускане на касационен контрол, когато страната е поставила правни въпроси, представляващи общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, развити в хипотезата на т. 2 от нормативния текст. В случая мотивирано изложение на този вид основание не е направено от касатора, който вместо да обоснове по правните въпроси, разгледани от въззивния съд различните разрешения в практиката е цитирал мотивите на две първоинстанционни решения, съответно по гр. дело № 451/2013 г. на Сливенски районен съд и по гр. дело № 677/2013 г. на Севлиевски районен съд, без да извърши съпоставка на разрешенията в тях с разрешенията във въззивното решение, които според него формират противоречие в решаването на идентични правни въпроси. Освен това няма данни цитираните две решения да са влезли в сила, а съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК съдебните актове, които не са влезли в сила не формират съдебна практика, т.е. с двете съдебни решения страната не обосновава допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Така с приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване. Същият извод се налага и при разглеждане на другото основание, за което се твърди, че обуславя допускане на касационен контрол – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В приложението касаторът е посочил, че „С обжалваното решение е разрешен и се повдига важен материалноправен въпрос в материята за обхвата на чл. 203, ал. 2 от КТ, предложение първо във връзка с чл. 45 от ЗЗД, респективно – законосъобразността на изключването на конкретния случай от неговия обсег”. Същият твърди, че съдебна практика по чл. 203, ал. 2, предложение първо КТ на ВКС по чл. 290 ГПК липсва и счита, че били налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Друго съдържание в приложението няма. Тази част от приложението не съдържа правен въпрос, по който въззивният съд е формирал правни разрешения обусловили изхода на делото, но дори и да се приеме за въпрос цитирания текст, същият не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като няма връзка с конкретни решаващи мотиви на въззивния съд. Липсват и допълнителни основания по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, чието съдържание е разяснено с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т.4, което страната не е съобразила.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че по поставените въпроси в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200 от 30.05.2014 г. по гр. дело № 1153/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: