Определение №148 от по ч.пр. дело №1470/1470 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№. 148
 
София, 11.12.2008 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на  девети декември  две хиляди и осма  година в състав:
 
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ  
                                                                               КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА
 
изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова
т.дело №  453/2008 година
 
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Ц. от гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 29 от 27.02.2008 г. по в.т.д. № 613/2007 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 159 от 07.11.2007 г. по гр.д. № 370/2007 г. на Великотърновския окръжен съд. С посоченото решение е отхвърлен предявения от Г. Ц. против К. П. М. от гр. В. Търново иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 35 000 германски марки, съставляваща частичен иск по запис на заповед от 17.01.2000 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон – чл.534 ТЗ. В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за уважаване на иска по чл.534 ТЗ. Счита, че произнасянето на въззивната инстанция по този въпрос е в противоречие с практиката на съдилищата, като касаторът се позовава на решение № 599/17.03.2006 г. по т.д. № 664/2004 г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 90/01.11.2005 г. по гр.д. № 77/2004 г. на ОС-Смолян/приложени по делото/. От друга страна счита, че произнасянето от ВКС по посочения материалноправен въпрос би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касация К. П. М. от гр. В., чрез процесуалния си пълномощник, счита касационната жалба за просрочена, а от друга страна е заявено становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Неоснователни са доводите за недопустимост на жалбата поради просрочие, тъй като тя е депозирана в регистратурата на въззивния съд на 07.04.2008 г., в рамките на едномесечния срок считано от връчване на решението – 10.03.2008 година.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по частичния иск, основан на менителнично неоснователно обогатяване, въззивният съд е приел, че по делото са доказани специалните предпоставки: действителност на менителничния ефект, държането на ценната книга и преклудиране и преюдицииране на правото по записа на заповед, но не и общите предпоставки на неоснователното обогатяване – обедняване на ищеца с процесната сума, обогатяване на ответника и причинната връзка между обедняването и обогатяването.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посоченият от касатора материалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и съответно за изхода на делото е свързан с елементите от фактическия състав на менителничното неоснователно обогатяване. Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на Окръжен съд – Смолян обективирана в цитираните по-горе и приложени решения, което обуславя наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
В касационната жалба е налице позоваване и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК но то не е мотивирано, независимо от дадените указания от администриращия жалбата съд, поради което не се дължи произнасяне по него.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №29 от 27.02.2008 г. по в.т.д. № 613/2007 г. на Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на Г. Ц. Ц. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 700 лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top