4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1488
София, 21.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №954/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. срещу решение №849 от 30.05.2012г по гр.дело № 1913/2011г. на Софийски апелативен съд , с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд , за отхвърляне на иск на касатора за обезщетение на основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ , заведен на 11.01.2006т срещу Министерство на правосъдието .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят два въпроса ,свързани с пасивната легититимация на административния орган като ответник , по иск при специалния ред за ЗОДОВ – действала ли е НС Полиция ,в лицето на правоприемника МВР , при издаване на мярка по чл. 75 т.6 ЗБДС (отм) през 2001г в условията на т.нар. обвързана компетентност , при сезиране от съдия-изпълнител. Материалноправно ли е легитимирано Министерство на правосъдието ,когато незаконно действие или акт на администрацията се осъществява по нареждане на съдиите –изпълнители (в периода 1999-2004г) ,защото в тези и други случаи на ПАМ налагани от МВР (НС Полиция) тя действа при условията на обвързана компетентност и при отмяна на административния акт не следва да носи отговорност за вреди .Изтъква се противоречие на обжалваното решение с реш. №49/2010 на Адм. съд Я. , основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , Коментира се и ТР № 3/2004г ОСТК с оглед тълкуване , което да обема всички хипотези на чл. 76 ЗБДС и основания за налагане на оргаринчителни мерки за исковия период .
В отговор ответника по касационната жалба Министерство на правосъдието оспорва основанията за допускане до обжалване ,съображения са развити от защитата му
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа два правни въпроса – действа ли Национална служба „Полиция” в лицето на правоприемника МВР , при издаване на мярка по чл. 75 т.6 ЗБДС (отм) през 2001г в условията на обвързана компетентност , при сезиране от съдия-изпълнител , или в този случай (втори въпрос ) , когато незаконно действие или акт се осъществяват по нареждане на съдия-изпълнител, и при отмяна на административния акт , административния орган по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ е в лицето на Министерство на правосъдието.
Самостоятелно поставен , първият въпрос не обосновава допускане на жалбата до касационно разглеждане, тъй като от отговора му не зависи изхода на делото . С иска се търси отговорност по реда на чл. 1 ал.1 ЗОДОВ от Министерство на правосъдието ,за действията на държавния съдебен изпълнител , т.е искът не е насочен към органа по чл. 78 ал.1 ЗЛБД (или неговия правоприемник МВР) , издал заповед за налагане на самата ограничителна мярка в хипотезата на чл. 76 т.3 ЗЛБД(отм) ,затова и разрешението на въпроса дали административния орган и в този случай действа при условията на обвързана компетентност ,както е в останалите случаи ,няма пряка връзка с решаващ за изхода на спора въпрос следва ли да отговоря Министерство на правосъдието , заради действията на съдия- изпълнител (периода 1999-2004г). Вторият въпрос , за материалната легитимация на този единствено привречен ответник , има връзка с решаващите съображения на съда , но по него касационно обжалване може да се допусне само при положение ,че даденото от въззивния съд разрешение за пряка отговорност на органа ,издал административния акт с ограничителна мярка по чл. 76 т.3 ЗЛБД ( т.е изключващ действието му при обвързана компетентност) ,е единственото решаващо основание за отхвърляне на иска . В случая решаващо е изтъкнато още , че наложената по реда на административно производство, с административен акт , ограничителна мярка, е израз на предоставена от закона компетентност и не може да се квалифицира като противоправно действие, доколкото не е била отменена като незаконна по съответния ред . Това че забраната ,поначало временна , е била снета след настъпване на последващи факти през 2006г ,а не отменена по повод обжалване , не е хипотеза по смисъла на чл. 1 ал.1 ЗОДОВ .
Ето защо и при решаващ извод на въззивния съд в тази насока ,вторият формулиран в изложението въпрос също няма решаващо за изхода на спора значение. При това въпросът включва в съдържанието си предпоставката „незаконно действие или акт на администрацията” и условието „ при отмяна” , докато в случая по делото се касае за акт ,който не е бил отменян ,т.е законен до установяване на противното . Въпросът е привързан към други фактически предпоставки , а не установените и разисквани по делото . Ето защо доводите на защитата и по двата въпроса не аргументират основание по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК . По допустимостта на касационното обжалване не може да се приеме като довод поддържаната теза , че от практиката на ЕСПЧ съдът е следвало да почерпи основание да не прилага закона относно условието на чл. 1 ал.1 ЗОДОВ , вредоносния административен акт да бъде преди това отменен като незаконен ,по съответния ред.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №849 от 30.05.2012г по гр.дело № 1913/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .