О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1488
гр. София, 29.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5664 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. и Д. А. П. срещу решение № 1507/30.07.2015 г., постановено по възз. гр. дело № 1458/2015 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 1042/04.03.2015 г. по гр. дело № 11724/2012 г. на Варненския районен съд, са отхвърлени, предявените в условията на субективно кумулативно съединяване от жалбоподателите срещу П. А. К. и Д. И. К., искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения помежду им предварителен договор от 02.03.2011 г., по силата на който ответниците се задължили да прехвърлят на жалбоподателите-ищци собствеността върху поземлен имот с кадастрален идентификатор 58445.501.681 по кадастралната карта на [населено място], представляващ в кв. по плана на селото, ведно с построената в него двуетажна еднофамилна сграда с идентификатор 58445.501.681.1, срещу сумата 180 000 E.; в тежест на жалбоподателите са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение и тълкуване на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (инкорпорирано в касационната им жалба), като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса: 1) процесуалноправен – предвидената в чл. 272 от ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение; респ. – разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство; и 2) материалноправен – приетото от съда, че ищците са в евентуална субективна невъзможност да изпълнят задължението си по предварителен договор, води ли до неоснователност на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че въззивният съд е разрешил тези два въпроса в противоречие с практиката на ВКС, и в тази връзка сочат и представят конкретни решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Ответниците П. А. К. и Д. И. К. в отговора на касационната жалба излагат становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял по изведените от жалбоподателите въпроси.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
Изведеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос няма никакво отношение към обжалваното въззивно решение, с което не е правено препращане по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение по делото. Въззивният съд се е произнесъл по спорния предмет на делото, след като в мотивите към решението си е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, които са подробно обсъдени и въз основа на това са приети за установени правно-релевантните факти по делото, предвид които окръжният съд е извел и правните си изводи, в рамките на които са обсъдени и защитните тези на страните. По този начин въззивната инстанция, в качеството си на такава по съществото на правния спор по делото, е отговорила и на оплакванията, наведени с подадената въззивна жалба.
Решаващият извод на въззивния съд за отхвърлянето на предявения от жалбоподателите иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е, че процесният предварителен договор е бил развален с едностранно волеизявление на ответниците, поради неизпълнение на задължението на жалбоподателите за заплащане изцяло на уговорената цена – след като им е бил даден подходящ срок за това от ответниците, който е изтекъл. В тази връзка окръжният съд е приел и че жалбоподателите-ищци не са доказали и по делото възможността си да заплатят остатъка от продажната цена. Във връзка с последния извод на съда е изведен материалноправният въпрос от страна на касаторите, но той очевидно не е обуславящ решаващия извод, респ. – и крайния такъв в обжалваното решение. Това ясно личи и от изложените в мотивите към него принципни съображения на въззивния съд, че неизпълнението на задължението за заплащане на цената по предварителния договор не е пречка за упражняване на правото по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, тъй като ако ищецът не е изпълнил това свое задължение съдът уважава иска да обяви договора за окончателен, но при условие, че ищецът изпълни задължението си в двуседмичния срок по чл. 362, ал. 1 от ГПК; както и че сключеният предварителен договор, обаче, следва да не е развален – ако ответникът е упражнил правото си на разваляне на предварителния договор, искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е неоснователен.
От така изложеното е видно, че и двата правни въпроса, изведени и формулирани в изложението на касаторите, не са обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение и са без значение за изхода на правния спор по делото, поради което и двата въпроса не съставляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1507/30.07.2015 г., постановено по възз. гр. дело № 1458/2015 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.