О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 13.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 142/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба вх. № 5275 от 18.03.2014 г. на К. Ц. У. с искане за допълване на определение № 338 от 06.03.2014 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответникът по молбата – Регионален исторически музей – [населено място] изразява становище за основателност на молбата като оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение за разликата над 150 лева до исканите 500 лева и прави възражение за прекомерност на същото на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С определение № 338 от 06.03.2014 г. по настоящето дело на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 386 от 18.10.2013 г. по гр. дело № 492/2013 г. на Окръжен съд – Хасково. Същевременно в отговора на касационната жалба ответникът по същата и молител в настоящото производство е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложено доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 26.11.2013 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 500 лева/. ВКС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски. Ответникът има право на направените по делото разноски /арг. чл. 78, ал. 3 ГПК/, които в случая съставляват адвокатско възнаграждение и тъй като с определението по чл. 288 ГПК не са присъдени съдебни разноски направеното искане се явява основателно и молбата следва да бъде уважена.
Д. за наличието на предпоставки по чл. 78, ал. 5 ГПК, наведен с отговора на ответника по молбата – Регионален исторически музей – [населено място] е необоснован и незаконосъобразен. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са изследвани и установени в съдебното производство, като релевантни към правния спор. Правната сложност произтича от преценката за формирането на правни разрешения от въззивния съд по тях, както и от съпоставката на тези правни разрешения с приложената от касатора съдебна практика и обосноваване на поддържаното становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Отговорът по чл. 287, ал. 1 ГПК съдържа разглеждане и отговор на всички поставени в приложението въпроси и съображения на касатора в подкрепа на искането му за допускане на касационно обжалване, поради което следва да се приеме, че не е налице прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Направените разноски са доказани с посочения по – горе договор за правна защита и съдействие от 26.11.2013 г., поради което следва да бъдат присъдени. На лице са предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 338 от 06.03.2014 г. по гр. дело № 142/2014 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение на основание чл. 248 ГПК, както следва:
ОСЪЖДА Регионален исторически музей – [населено място] да заплати на К. Ц. У. направените за касационното производство разноски в размер на сумата 500 /петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: