3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
С., 02.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1191 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 624 от 01.04.2010 г. по гр.д. № 996/2009 г. на Благоевградски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, предявени от К. И. С. против А. В. И. и Лефториа Д. И., всички от[населено място] за прогласяване нищожност на договор от 30.06.2006 г., с който К. П. С. е продала на А. В. И. 4/6 ид. части от УПИ VІІІ-4863 в кв. 14 по плана на кв. „Струмско”,[населено място] ведно с ? ид. част от мазето на жилищната сграда, застроена в същия имот, като сключен в противоречие със закона и поради невъзможен предмет. В решението е прието за установено, че дворното място, съставляващо УПИ VІІІ-4863 в кв. 14 по плана на кв. „Струмско” и застроената в него жилищна сграда са били притежавани в съпружеска имуществена общност от Иван и К. С.; че през 1975 година Иван и К. С. са дарили на сина си В. С. втория жилищен етаж от сградата; че след смъртта на Иван С. през 1979 година, К. С. е продала на ищцата ? ид. част от собствените си 4/6 ид. части от дворното място, а с договор от 30.06.2006 г., обективиран в нот. акт № 172 от 2006 г., е продала на ответника А. В. 4/6 ид. части от същия имот. Прието е, че извършеното от К. С. разпореждане с ? ид. част от имота, над който вече не е притежавала право на собственост не е породило вещноправен ефект на транслиране на собствеността; че извършената продажба не е противопоставима на ищцата, собственик на ? ид. част от имота; че сделката – продажба на чужда вещ, не е нищожна като противоречаща на закона; действителният собственик не е загубил правата си, които може да предяви срещу всеки приобретател, придобил права от несобственик. Прието е, че не е нищожна поради невъзможен предмет и сделката, с която ответникът А. В. е придобил ? ид. част от мазетата на жилищната сграда – като собственик на втория етаж от сградата и идеални части от първия и етаж, ответникът валидно е придобил ид. части от неразпределените зимнични помещения.
Касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд е постъпила от К. И. С. от[населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по обуславящите изхода на делото въпроси: могат ли да бъдат годен обект на сделка мазета от жилищна сграда; съставлява ли годен обект на покупко-продажба ид. част от мазето на жилищната сграда в процесния имот; притежавала ли е прехвърлителката на зимничното помещение право на собственост върху същото; следва ли въззивната инстанция прилагайки чл. 272 ГПК да направи собствен анализ на доказателствата; да посочи кои доказателства е приела за установени и въз основа на какви доказателства – въпроси, разрешени в противоречие с практиката на съдилищата и явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение № 270 от 28.07.2009 г. по гр.д. № 206/1999 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1229 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 4889/2007 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 725 от 04.11.2008 г. по т.д. № 163/1999 г. на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд.
Ответниците по касационната жалба А. В. И. и Лефториа Д. И. я оспорват като неоснователна. Считат, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението на Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 996/2009 г.
Повдигнатите в изложението въпроси могат ли да бъдат годен обект на сделка мазета от жилищна сграда и в частност съставлява ли годен обект на покупко-продажба ид. част от мазето на жилищната сграда в процесния имот не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Несъмнено, зимничните помещения следват правата на жилището, което обслужват и нямат самостоятелен правен статут, но собственикът на жилище има право да придобие и съответна идеална част от зимничните помещения, когато те не са разпределени в отделни обекти, принадлежност към съответното жилище.
Въпросът притежавала ли е прехвърлителката на зимничното помещение право на собственост върху същото не е обуславящ изхода на делото – въпросът е без връзка с предмета на спора, който е налице ли е нищожност на сделката поради невъзможен предмет.
Доводът за наличие на противоречие между обжалвания съдебен акт и приложените съдебни решения на Върховния касационен съд е неоснователен. С решение № 270 от 28.07.2009 г. по гр.д. № 206/1999 г., Върховният касационен съд се е произнесъл по отношение на зимнични помещения, разпределени с договор за доброволна делба между етажни собственици, т.е. по правен въпрос без отношение към процесния. Липсва противоречие и между изводите, формирани в обжалвания съдебен акт и тези в решение № 1229 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 4889/2007 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, касаещо складово помещение, явяващо се подобрение в чужд имот. Не е налице противоречие и с формираните изводи в решение № 725 от 04.11.2008 г. по т.д. № 163/1999 г. на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд – в съответствие с възприетото в решението, въззивният съд е приел, че предмета на сделката не е невъзможен, тъй като обектът съществува, а приобретателят, като собственик на жилищен етаж е имал правото да придобие съответна идеална част от зимничните помещения.
Не е налице и основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса освобождава ли чл. 272 ГПК въззивния съд от излагане на собствени мотиви по съществото на спорното право. Съгласно решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, с което Върховният касационен съд се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК по процесуалния въпрос за точното приложение на чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т. е. когато тя е еднаква по обем при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. Когато въззивният съд споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния, не е необходимо да повтаря обсъждането на всички доказателства, доводи и възражения. Независимо от това, в обжалвания съдебен акт, изхождайки от оплакванията във въззивната жалба, въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е формирал изводи относно установените по делото факти, обсъдил е доводите на страните и е направил самостоятелни правни изводи, в т. ч. и във връзка с всички доводи за нищожност поради невъзможен предмет на прехвърлителната сделка на ? ид. част от избените помещения.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 624 от 01.04.2010 г. по гр.д. № 996/2009 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: