О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София 29.04.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 6179 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата В. Р. В. против решение от 10.06.2013 г. по в.гр.дело № 206/2013 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 1171/27.12.2012 г. по гр. дело № 1886/2012 г. на Шуменския районен съд и решение № 582/13.02.2013 г. в частта им, с която съдът е осъдил ДП”К.” [населено място] да заплати на В. Р. В. по насрещният иск сумата 1923.04 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение на осн.чл.225,ал.1 КТ за периода от 09.12.20010 г. до 02.03.2011 г., заедно със законната лихва върху него, считано от 28.06.2012 г. до окончателното изплащане, осъдил е ДП”К.” [населено място] да заплати на В. Р. В. разноски за разликата над 41.80 лв. до присъдените 296.80 лв. и е прекратено производството по делото в тази му част като недопустимо.
Жалбоподателката поддържа доводи за недопустимост на обжалваното решение, съответно за неправилност по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Към касационната жалба е приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата ДП”К.”, чрез адв. С. И. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
С въззивното решение в обжалваната част Шуменският окръжен съд се е произнесъл по предявен насрещен иск от В. В. с пр.осн.чл.225,ал.1 КТ за присъждане на сумата 1927.63 лв. представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение на В. за периода от 09.12.2010 г. до 02.03.2011 г., ведно със законната лихва върху него, считано от 28.06.2012 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по иск за парично вземане се определя от търсената сума. В настоящият случай предявеният насрещен иск от жалбоподателката е за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за сумата 1927.63 лв. и е с цена в размер на посочената сума.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение в обжалваната част е по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. Поради това на осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението на въззивния съд в същата част не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Изводът за процесуална недопустимост на касационната жалба настоящият съдебен състав извежда като взема предвид и практиката на ВКС, отразена в т.8 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5000 лв. по граждански дела не подлежи на касационно обжалване, поради ограничението на чл.280,ал.2 ГПК. Въззивното решение на Шуменския окръжен съд в обжалваната част е именно такова решение – с него решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск, като последният е с цена под 5000 лв. и делото е гражданско.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 4108/22.07.2013 г., подадена от ответницата В. Р. В. с постоянен адрес [населено място], [улица], чрез адв. В. А. срещу решение от 10.06.2013 г. по в.гр.дело № 206/2013 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 1171/27.12.2012 г. по гр. дело № 1886/2012 г. на Шуменския районен съд и решение № 582/13.02.2013 г. в частта им, с която съдът е осъдил ДП”К.” [населено място] да заплати на В. Р. В. по насрещният иск сумата 1923.04 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение на осн.чл.225,ал.1 КТ за периода от 09.12.2010 г. до 02.03.2011 г., заедно със законната лихва върху него, считано от 28.06.2012 г. до окончателното изплащане, осъдил е ДП”К.” [населено място] да заплати на В. Р. В. разноски за разликата над 41.80 лв. до присъдените 296.80 лв. и е прекратено производството по делото в тази му част като недопустимо.
Прекратява производството по гр.дело № 6179/2013 г. по описа на ВКС Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: