О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София 12.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 11.03.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 131/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, М. Н. В. от гр. Я. е подала частна касационна жалба против определение № 268/22.12.2008 год. по ч. т. д. № 302/2008 год. на Бургаския апелативен съд, с което се оставя без уважение частната й жалба, подадена против определение № 245/04.12.2008 год. по т. д. № 52/08 год. на Окръжен съд гр. Я., с което се прекратява производството по делото поради недопустимост на искането по чл. 266 ал. ІV от ТЗ за смяна на синдика на СД “Б” /в ликвидация/ от гр. Я..
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 ГПК, се представя копие от решение № 275/29.02.1996 год. по фирм. д. № 148/95 год. на ВС, V гр. о.
Ответникът по частната касационна жалба – Д. И. И. – ликвидатор на СД “Б” /в ликвидация/ от гр. Я., чрез пълномощника си адвокат К е подал отговор по реда на чл. 276 ал. І ГПК, с който заявява становище за правилност на обжалваното определение, моли да не се допуска касационно обжалване на същото, и да му се присъдят направените съдебни разноски.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК, поради следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищците (наследници на починалия на 30.11.2003 год. Владимир М. В. , бивш съдружник в СД “Б” от гр. Я., изключен от дружеството с влязло в сила решение на 01.02.2002 год.), не са процесуално легитимирани да искат смяна на ликвидатора Д. И. И. , назначен с решение № 308/06.02.2002 год. по фирм. д. № 175/89 год. на ЯОС. Съображенията на въззивният съд са били, че в чл. 266 ал. ІV ТЗ са посочени лицата, които са активно легитимирани да искат освобождаване на назначения ликвидатор, а ищците не попадат сред тях.
ВКС ІІ т. о. счита, че въззивното определение не противоречи на решение № 275/29.02.1996 год. по фирм. д. № 148/95 год. на ВС, V гр. о.
С решението на ВС се приема, че при прекратяване на събирателно дружество поради напускане на съдружници, последните имат правен интерес и могат да искат от съда смяната на назначения ликвидатор. От приетото в решението следва извод, че активната лигитимация по чл. 266 ал. ІV ТЗ е предоставена и на бивши съдружници, тоест, лицата макар и да са напуснали СД, преди това са били негови съдружници. В процесния случай ищците никога не са имали качеството на съдружници в СД “Б” от гр. Я., а и след смъртта на техния наследодател те не са станали такива.
Предвид горното няма противоречие на въззивното определение с цитираното решение на ВС, и затова не е налице условие за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, поради следното:
Въпросът за процесуалната легитимация на лицата имащи право да искат смяната на ликвидатора е съществен, но само това не обосновава извод за приложно поле на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Съгласно изхода на делото и чл. 78 ал. ІІІ ГПК, на ответника по частната жалба следва да се присъдят направените в настоящото производство съдебни разноски.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 268/22.12.2008 год. по ч. т. д. № 302/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Н. В. от гр. Я., ул. “. № 13, ап. № 6, да заплати на СД “Б” /в ликвидация/ от гр. Я., ул. “. № 26, представляван от ликвидатора Д. И. И. , съдебни разноски в размер на 100,00 лева /сто лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :