Определение №149 от 39896 по ч.пр. дело №22/22 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 149
 
     София, 24.03.2009 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав:
 
                                              Председател: Таня Райковска
                                                     Членове: Дария Проданова
                                                                      Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д. № 22 по описа  за 2009   год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал.2 вр.чл.66 ГПК.
Образувано е по частната жалба на “Б”О. срещу определението от 06.11.2008 год. по гр.д. № 1141/2005 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отказано възстановяването на пропуснат срок за обжалване по реда на чл.64 и сл. ГПК.
Частният жалбоподател, счита, че определението е неправилно, като излага и довод, че БОС е следвало да постанови и диспозитив за прекратяване на производството по жалбата му, след като е отказал възстановяване на срока.
Ответникът по частната жалба ЕТ”К” не изразява становище.
Частната жалба е подадени в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да откаже възстановяване на пропуснатия срок за депозиране на въззивна частна жалба Бургаският окръжен съд е приел, че “Б”О. е бил редовно уведомен по реда на чл.51 ал.4 ГПК (отм.) вр.§ 2 от ПЗР на ГПК за постановяване на първоинстанционното определение и пропускането на срока се дължи на бездействието му, а не на порочни процесуални действия на съда или на особени непредвидени обстоятелства.
За да иска възстановяване на срока, молителят “Б”О. се е позовал на това, че не е бил редовно уведомен за изготвянето на решението по делото. Неправилно е бил приложен чл.51 ал.4 ГПК (отм.) тъй като адресът на управление не е бил променян, а за офисът е бил затворен за няколко дни, тъй като представляващият дружеството заедно със служител са били извън Б. поради служебна ангажираност. Като е преценил доказателствата касаещи редовността на връчването на уведомлението по чл.51 ал.4 ГПК (отм.) и липсата на доказателства за твърдяните особени непредвидени обстоятелства, Бургаският окръжен съд е постановил отказ.
Определението е законосъобразно. Въз основа на събраните в това производство доказателства, БОС е установил, че за периода ІV-V.2008 год. дружеството е затворило офиса в Б. и е изнесло дейността си в КК”С” на адрес – неотразен в търговския регистър. Обстоятелствата, евентуално обуславящи възстановяването на срока, следва да са настъпили след като той е започнал да тече и именно те да са причина за пропускането му. Производството предполага започнал да тече срок т.е. редовно връчено съобщение. В случая, “Б”О. не е посочил конкретния период (начална и крайна дати) през които офисът е бил затворен, поради служебен ангажимент, както и доказателства за непредвиденост/неотложност на този ангажимент. Твърденията на молителя-касатор всъщност са, че по отношение на него този срок въобще не е започвал да тече, т.е. въззивната му частна жалба не е просрочена към датата на подаването на молбата.
Настоящият състав на ВКС счита, че е законосъобразно становището на въззивния съд, че наличие на особени, непредвидени обстоятелства за пропускане на определения от закона срок не са установени в производството по чл. 37 ГПК (отм.), поради което правилно молбата е била отхвърлена. Що се касае до прекратителния диспозитив, то би следвало да бъде елемент от разпореждане за връщане на частната жалба, а не от определението по чл.37 и сл. ГПК (отм.) респ. чл.66 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА определението от 06.11.2008 год. по гр.д. № 1141/2005 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top