2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр.София, 04.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1100 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Й. срещу решение № 153 от 22.05.2012 г., постановено по гр.д. № 99 по описа за 2012 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 702 от 12.01.2012 г., постановено по гр. д. № 1613 по описа за 2011 г. на Габровския районен съд в частите относно предоставянето на родителските права по отношение на детето М. М. Й. на майката М. Х. Й., както и относно режима на лични отношения на детето с бащата М. Г. Й..
Касаторът М. Г. Й. твърди, че решението на Габровския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Счита, че страните са били поставени в неравностойно положение относно събирането на доказателства, като са били обсъдени само доказателствата на другата страна. Неправилен е бил изводът, че майката не възпрепятства контактите на детето с бащата. Не е било взето предвид обстоятелството, че майката е извършила престъпление по чл.290 от НК-потвърдила е неистина пред съд. Касаторът не формулира въпрос, по който според него обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответницата по жалбата М. Х. Й. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да предоставят родителските права на майката, съдилищата са отчели ниската седемгодишна възраст на детето и неговите нужди от създаване на трайни навици с оглед предстоящото начало на основното му образование. Съобразено е било обстоятелството, че касаторът е лоцман по професия и периодично отсъства от страната. Планът му да организира работата си така, че да е на плаване по дванадесет дни месечно, а през това време за детето да се грижат бабата и дядото, правилно е оценен като несъответстващ на потребностите на детето. Касаторът е изложил доводи за необоснованост на тези изводи на съдилищата, но не е формулирал въпросите, по които обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС и чиито отговори биха послужили за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да бъде допуснато то до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо непосочването на правния въпрос от значение на изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване/Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г./. Следователно касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153 от 22.05.2012 г., постановено по гр.д. № 99 по описа за 2012 г. на Габровския окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: