О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 26.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 99/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е” ООД със седалище в гр. Б. срещу определение № 1* от 18.11.2009 г. по ч. гр. д. № 1043/2009 г. на Апелативен съд – П. С обжалваното определение е отменено постановеното от Смолянски окръжен съд определение № 103 от 11.09.2009 г. по гр. д. № 103/2009 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по правилата за обща местна подсъдност на Бургаски окръжен съд, като делото е върнато на Смолянски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа твърдения за нищожност на клаузата за договорна местна подсъдност по чл.117, ал.2 от ГПК, с която въззивният съд е обосновал изводите си за подсъдност на спора на първоначално сезирания Смолянски окръжен съд. Позовавайки се на тази нищожност, жалбоподателят поддържа становище, че не е налице основанието на чл.117, ал.2 от ГПК за промяна на уредената в процесуалния закон обща местна подсъдност, по правилата на която делото е подсъдно на Бургаски окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК допускането на касационно обжалване на определението е обосновано с бланкетно позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по значим за конкретното дело процесуалноправен въпрос – за правомощията на съда при произнасяне по възражение за местна неподсъдност на делото, уговорена на основание чл.117, ал.2 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „Ч” Е. изразява становище, че касационното обжалване не следва да бъде допускано поради липса на релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а по същество – че атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
За да отмени първоинстанционното определение, с което по възражение на ответника „Е” ООД е прекратено производството на основание чл.118, ал.2 вр. с чл.119, ал.3 от ГПК и делото е изпратено за разглеждане по правилата за обща местна подсъдност на Бургаски окръжен съд като съд по седалище на ответното дружество, съставът на Апелативен съд – П. е приел, че между спорещите страни съществува изрична уговорка – чл.19 от сключен на 26.07.2006 г. договор за периодични доставки, която предвижда възникналите по повод на договора правни спорове да бъдат разрешавани от Смолянски окръжен съд. Съобразявайки цитираната договорна клауза и основанието на предявените искове – неизпълнение на задължения по договора от 26.07.2006 г., след като е констатирал наличието на формалните предпоставки на чл.117, ал.2 от ГПК за изменение на общата местна подсъдност по споразумение на страните, съдът е направил извод, че компетентен да се произнесе по исковете е първоначално сезираният от ищеца Смолянски окръжен съд. Ответникът – частен жалбоподател е поддържал възражение за нищожност на договора и в частност на съдържащата се в него клауза за местна подсъдност, но въззивният съд е счел, че това възражение не може да бъде разглеждано преди произнасяне по съществото на спора за валидност на договора.
Допускането на касационно обжалване на атакуваното определение предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос – за правомощията на съда при произнасяне по възражение за местна неподсъдност на делото, уговорена от страните на основание чл.117, ал.2 от ГПК, е значим по см. на чл.280, ал.1 от ГПК за конкретното дело, тъй като разрешаването му е обусловило изводите на въззивния съд относно местната подсъдност на предявените искове.
Настоящият състав обаче намира, че въпреки значимостта на поставения въпрос, касационно обжалване на определението не следва да бъде допускано поради отсъствие на сочените от частния жалбоподател предпоставки по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било налице при условие, че процесуалноправният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитието на правото предпоставя произнасянето по поставения въпрос да е наложено от непълнота на закона, да е свързано с тълкуване на неясни или непълни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата или с възприемане на ново тълкуване на закона, различно от досега приеманото от съдилищата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният жалбоподател не е изложил никакви твърдения защо счита, че поставеният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от липсата на аргументи в тази насока, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.117, ал.2 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, която регламентира допустимостта на договорната местна подсъдност и последиците от уговарянето й, а оттук – и правомощията на съда по повод възражение за местна неподсъдност поради наличие на предпоставките на чл.117, ал.2 от ГПК, е аналогична по съдържание с разпоредбата на чл.91 от отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. Същата е ясна и не се нуждае от тълкуване, а доколкото по приложението на чл.91 от ГПК /отм./ съществува трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, която не е изгубила значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1284/18.11.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 1043/2009 г. на Апелативен съд – П.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :