О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
[населено място] , 17.02.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание девети февруари , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Василка Илиева
гр. дело № 23/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Т. В. Ч.- М. е подала касационна жалба срещу решение от 23.01.2009 г. по гр.д. № 573 от 2004 г. на С. градски съд , ІV”Б” въззивно отделение , с което е оставено в сила решение от 13.11.1999 г. постановено по гр.д. № 11582 от 1995 г. по описа на Софийския районен съд, 54 състав в частта му досежно възлагане на гараж № 3, с площ от 15,37 кв.м. , заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата , находяща се в[населено място], ул. М. № 2 на съделителите М. М. Х. и Т. М. Д.. В касационната жалба се позовава на неправилност на решението като подържа нарушение на всички основания , посочени в чл.281, т.3 ГПК.
Към касационната жалба е представено изложение, в което касаторката счита че е допустима касационната проверка на решението по реда на чл.280, ал.1 , ал.1 ГПК , подържайки наличието на първата хипотеза предвид липсата на съответствие[населено място] решение № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС по начина на обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно съобразно вътрешното убеждение на съда. Поставен е и материално правният въпрос за възможността да се извърши делбата по реда на чл.292 ГПК при липсата на обекти от един вид за всички съделители. Представени са решения.
Ответниците Б. Т. В., М. П. П. , Р. В. П. и Ю. В. Т. са депозирали отговор , в който на първо място се изтъква, че решението не следва да се допусне до касационна проверка, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК . На второ място се прави възражение, че решенията не са представени на хартиен носител . Излагат се подробни съображения за правилността на решението. Към отговора се приложени копия от решения на състави на ВКС.
Останалите ответници не са взели становище по цитираната касационна жалба .
Друга касационна жалба по делото не е представена, макар да е спомената в жалбата на Т. В. Ч.- М. .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че съдебният акт , атакуван с касационната жалба на Т. В. Ч.- М. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА в частта, с която гараж № 3, с площ от 15,37 кв.м. , заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата , находяща се в[населено място], ул. М. № 2 е възложен по реда на чл.292 ГПК на съделителите М. М. Х. и Т. М. Д. защото не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените два въпроса.
Данните по делото са следните :
С. градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция по извършване на делбата на груповия строеж , осъществен в[населено място], ул. М. № 2 , дворното място съставлява парцел ІІІ -5, кв.7 по плана на[населено място], кв.” Г. М.”. Способа който е възприет е по реда на чл.292 ГПК – разпределение на обектите.
При разпределението на имотите по реда на чл.292 ГПК в дял № 6 на съделителите М. М. Х. и Т. М. Д. ведно с жилището е поставил и гараж № 3. Възлагането е извършено след като обстойно са обсъдени приобщените доказателства, включително и разпределителния протокол и споразуменията към него. Споделяйки изводите на СРС той е извършил делбата при наличието на осем дяла , всеки от които съдържа апартамент и в четири от дяловете са поставени и четирите гаража. Въззивният съд обсъждайки в съответствие с изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС представените доказателства е обосновал способа на извършване на делбата с две основни групи причини- изразено желание от страна на съделителите да се прекрати съсобствеността върху обектите в сградата, изградена по реда на груповия строеж чрез разпределение и с обстоятелството , че всеки от тях , съответно наследниците им ползват обектите на база “предварителното разпределение” далече преди 1976 година и са извършвали в продължение на годините подобрения . Съдът изрично подчертава , че никое от обстоятелствата , мотивирали го да приеме този способ за прекратяване на съсобствеността и трансформирането й в лична собственост не е изключително, а са се преценявани в съвкупност. Въззивният съд е отбелязал , че изпълнението на облигационните правоотношения договорени в полза на лицата, които не са получили гаражи не могат да формират изводи при които да се пренебрегне приложеният способ, който осигурява реален дял за всеки от съделителите и осигурява спазването на принципа на равноправието.
Липсват основания за допускане на касационна проверка на решението по реда на чл.280, ал.1, ГПК тъй като съдебният акт съответства на постоянната съдебна практика, липсва противоречи практика на съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 23.01.2009 г. по гр.д. № 573 от 2004 г. на С. градски съд , ІV”Б” въззивно отделение по касационната жалба на Т. В. Ч.- М. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: