2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 26.03.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1818 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК.
С определение,постановено на 17.10.2011г. от Софийски градски съд,ВО,ІІ-Б състав по гр.д.№1929/2008г. Л. В. Т. е осъдена да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на СГС допълнителна държавна такса в размер на 100лв. на основание чл.65,ал.1 ГПК/отм./.
Определението е обжалвано от Л. В. Т. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа,че експертизата е била поискана своевременно,като в с.з. на 08.11.2010г. и двете страни са поискали отлагане на делото за постигане на спогодба. Такава не била постигната,а в следващо съдебно заседание на 11.04.2011г. делото било отложено поради нейно и на свидетел заболяване и отказ на адв.Г. от пълномощно,за което тя няма вина. Процесуалните действия по изготвяне на експертизата били отложени за 17.10.2011г.,когато било назначено вещо лице,защото съдът не се произнесъл по уточнителната й молба от 17.09.2011г. Поддържа,че ако съдът се бил произнесъл по молбата,тя веднага е щяла да внесе депозита за вещо лице и делото е щяло да приключи на 17.10.2011г.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците по частната жалба Н. В. К. и Ж. В. С. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.65,ал.1 ГПК/отм./ страната заплаща допълнителна държавна такса в посочения размер само ако причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания,посочване на факти или доказателства,които е могла да заяви или посочи своевременно. В случая искането за изслушване на съдебно-техническа експертиза е било направено в с.з.,проведено на 30.03.2009г., когато е дадена възможност на пълномощника на жалбоподателката да формулира задачата за вещото лице,което е било сторено своевременно с молба от 10.04.2009г. Експертизата е допусната в с.з. на 07.12.2009г., когато е било назначено и вещо лице и е определен депозит. В последващи заявления от 18.12.2009г. и 22.01.2010г. жалбоподателката е изложила съображения относно допускането на експертизата с искане назначеното вещо лице да бъде задължено да завърши експертизата, която е била допусната още в първоинстанционното производство без да е необходимо да се заплаща допълнителен депозит. Така изразеното от жалбоподателката становище сочи на промяна на вече направеното искане за изслушване на нова експертиза,по което съдът се е произнесъл на 07.12.2009г., което обосновава извод за несвоевременност на исканията,съдържащи се в посочените по-горе заявления. Освен това с определение от 15.03.2010г.,намиращо се върху подаденото на 11.03.2010г. заявление, съдът е оставил без уважение искането за преразпит на вещото лице,като е прието,че не е налице предвидено в закона основание за това,т.е. налице е произнасяне по исканията на жалбоподателката,предхождащо провеждането на съдебното заседание на 17.10.2011г. С оглед на това определение жалбоподателката е следвало да внесе своевременно депозита за допуснатата експертиза или да оттегли искането си.
Действително в следващите съдебни заседания, проведени на 10.05.2010г., 08.11.2010г. и 11.04.2011г. делото е било отлагано поради направено от всички съделители искане за това с оглед желанието им да постигнат спогодба. Жалбоподателката обаче е разполагала с достатъчно време до съдебното заседание на 17.10.2011г. да заяви своевременно исканията си за събиране на доказателства и да внесе депозита за експертизата,ако поддържа това свое искане. Едва с молба от 17.09.2011г. обаче пълномощникът на жалбоподателката е заявил уточнение на подадената на 25.08.2007г. въззивна жалба,както и искане за уточняване задачата на вече допуснатата експертиза,което е довело до необходимост делото да бъде отложено. Правилно с оглед на тези данни въззивният съд е приел,че в с.з. на 17.10.2011г. именно доказателствените искания на жалбоподателката са довели до необходимостта делото да бъде отложено, като не е съществувала процесуална пречка тези искания да бъдат направени своевременно-производството по делото е било отлагано многократно и за периода от 25.08.2007г. до 17.10.2011г. жалбоподателката е разполагала с достатъчно време и процесуални възможности да организира защитата си по начин исканията й да не стават причина за поредното отлагане на делото.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд,ВО,ІІ-Б състав, постановено на 17.10.2011г. по гр.д.№1929/2008г.,с което Л. В. Т. е осъдена да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на СГС допълнителна държавна такса в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.65,ал.1 ГПК/отм./.
Председател:
Членове: