О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 149
гр.София 19.11.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3203/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. С. Б. и М. И. Б. от с. П., обл. Пловдивска са подали касационна жалба с вх. № 1* от 01.07.2008 год. срещу въззивното решение № 918 от 11.06.2008 год. по в.гр.дело № 1872/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 102 от 14.06.2007 год. по гр.дело № 2023/2006 год. на Пловдивския районен съд, 5-ти състав и е отхвърлен предявения от касаторите срещу К. „В”, гр. П. иск за прогласяван за нищожна договорната ипотека, предмет на нотариален акт № 9, т.ІV, рег. № 4* нот.дело № 561 от 17.12.2003 год. на нотариус В. Б. Поддържа се, че са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение: а/ решението било постановено в противоречие с „цялата практика на съдилищата в България, включително и на Пленума на ВС”, като не било съобразено обстоятелството, че ипотека се прави за обезпечаване на кредитора за вече получен кредит или получаване на кредит в момента на ипотеката, а не за да обезпечи бъдещ кредит и б/ произнасянето в разрез с гореизложеното /в т.”а”/ съставлява съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация К. „Взаимоспомагателна земеделска кредитна кооперация на частни стопани М. инвест”, гр. П. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
Към жалбата не са приложени конкретни решения в подкрепа на твърдението, че въззивното решение противоречи на „цялата практика на съдилищата в България, включително и на Пленума на ВС”. Така формулирано, основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не позволява да се извърши преценка дали въззивният съд се е отклонил от практика на ВКС, установена с тълкувателни решения и постановления, както и с константна практика на същия съд, намерила израз в идентични решения по конкретни аналогични гражданскоправни казуси.
Не е налице и твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд приел, че изповядването на договора за ипотека е станало на 17.12.2003 год., а отпускането на самия кредит – на 05.01.2004 год. Според окръжния съд, това не прави ипотечния договор нищожен, тъй като било ноторно известно, че първо се предоставя обезпечението на кредитните институции, а след това се предоставя кредита. Законът приема за валиден договор за ипотека, сключен преди обезпеченото вземане да е възникнало. Такава възможност предвижда чл.153 ЗЗД, където се уточнява, че редът на ипотеките не зависи от последователността на възникване на вземанията, а от реда на учредяването, т.е. на вписванията, независимо че към този момент някое вземане може още да не е възникнало. Акцесорността на договорната ипотека в тези случаи не води до нищожност, а до възникването й под условие. Възможността да бъде учредена ипотека, и преди да е възникнало главното вземане, се потвърждава и от съдебната практика /срвн. решение № 73 от 07.03.2000 год. по гр.д. № 1157/99 г. на ВКС, V г.о./. Разбира се, ипотеката е валидна и поражда действие за обезпечаване на възникнало след нея вземане, когато се докаже, че то е възникнало такова, каквото е описано в договора за ипотека – като основание, главница, лихва и падеж.
Следователно, липсва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, каквото ще е налице, ако произнасянето на съда е било свързано с тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Съображенията на въззивния съд относно наличието на основание за обезпечението към деня на учредяване на ипотеката, не се обхващат от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, подадената касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 850/осемстотин и петдесет/ лева, поради което Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 918 от 11.06.2008 год. по в.гр.дело № 1872/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, по жалба вх. № 1* от 01.07.2008 год., подадена от И. С. Б. и М. И. Б. от с. П., обл. Пловдивска.
Осъжда И. С. Б. и М. И. Б. с посочен адрес, да заплатят на К. „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани М. инвест”, гр. П., ул.”Б” № 8 сумата 850/осемстотин и петдесет/ лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: