О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1490
София 29.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5680 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от ищеца А. Г. С. срещу решение № 1593 от 15.07.15г.по в.гр.дело № 1569/15г.на Софийския апелативен съд,7-ми състав в отхвърлителната му част,с която е отхвърлен иска му за претендираното обезщетение над 1500 лв и е потвърдено решението на СГС в отхвърлителната му част за сумата до 30 000 лв.В приложеното изложение жалбоподателят счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,което обосновава основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Поставените въпроси са :1.кои са критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и 2.може ли съдът при прието заключение на вещо лице да омаловажава посочените в него данни на базата на предположения,излизайки извън твърденията на страните и пренебрегвайки установената от закона тежест на доказване.
Решението е обжалвано и от ответника – ищец по насрещен иск В. К. Ф. в частта,с която частично е уважен иска на А. С. за сумата 1500 лв,както и в частта,с която е отхвърлен предявения от него насрещен иск за сумата 10 000 лв.Поддържа ,че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по следните въпроси: 1.За да бъде уважен иск по чл.45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди от клевета,подлежат ли оценъчните твърдения на проверка относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти,дали изразяването им е противоправно; 2.допустимо ли е осъдително съдебно решение по иск по чл.45 ЗЗД за вреди от негативно оценъчно твърдение,базирано на верни факти; 3.допустимо ли е съдът да не прави разграничение на фактическите твърдения от негативните оценъчни съждения и съответно на отговорността по всяко от тях; 4.наличието на осъществени разследвания и воденото на наказателно производство срещу увредения/приключило оправдателно за него/вследствие на действия и изявления от деликвента представлява ли клевета или обида ;5.подлежи ли на проверка от съда каква част от изнесената информация съставлява твърдение за факт и каква – оценка,съответно дали фактите са неверни или позорни,и дали оценките са в рамките на свободата на словото и изразяването на мнение; 6.допустимо ли е съдът да не посочи кои конкретни изявления ангажират отговорността на деликвента досежно разпространяването на невярна и позоряща информация и кои са правомерни.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че В. Ф. в предаването по Нова телевизия „На четири очи”,излъчено на 18.07.10г.,е направил изявление,че А. С. е „стопроцентов мошеник и крадец”.Изложени са съображения,че с поведението си ответникът не е осъществил заявената от него цел да информира обществеността за действия на ищеца,а е направил оценъчна дейност,касаеща личността му,с което е засегнал чувствата му за чест и достойнство.Като е използвал в телевизионно предаване изрази, формиращи негативна обща оценка за ищеца,ответникът е нарушил изискването на закона да не се вреди другиму.Ето защо е направен извод,че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на Ф. да репарира претърпяните от С. неимуществени вреди.При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид свидетелските показания,установяващи изживяните от ищеца негативни емоции,както и обстоятелството,че е бил публична личност – заемал е ключови позиции в различни структури на енергетиката – от изпълнителен директор на публични дружества до Председател на ДКЕВР.От друга страна,съдът е счел,че числеността на зрителите на предаването „На четири очи”,установена от заключението на съдебно-техническата експертиза,не е критерий за степента на обидност на изказването на ответника.Прието е,че сумата 1500 лв е справедлив еквивалент на доказаните вреди на ищеца.
По насрещния иск е прието,че докладът от А. С.,адресиран до Министъра на вътрешните работи,не съдържа данни за набеждаване и клеветнически твърдения срещу В. Ф.,тъй като в него не се визира името на последния като извършител на престъпление,а само се сочи период на нерегламентирано черпене на газ от хранилище Чирен.Направен е извод,че липсва елементът противоправност при изготвянето и депозирането от А.С. на доклада,няма и причинна връзка между поведението му и установените от свидетелите вреди на Ф.,за които последният претендира обезвреда.Прието е за недоказано обстоятелството,че информацията, разисквана в журналистически разследвания,се е базирала на твърденията на С. от доклада,който той да е предоставил на средствата за масова информация.
ПО ЖАЛБАТА НА А. С.:
Не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му,обжалвана от А. С. .
Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В този смисъл са и представените към изложението съдебни решения по приложението на чл.52 ЗЗД – решение № 1336 от 18.12.12г.по гр.дело № 556/12г.на ІV г.о.на ВКС; решение № 132 от 29.04.11г.по гр.дело № 645/10г.на ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика, доколкото съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса:може ли съдът при прието заключение на вещо лице да омаловажава посочените в него данни на базата на предположения,излизайки извън твърденията на страните и пренебрегвайки установената от закона тежест на доказване.Посоченият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото доколкото е налице практика на ВКС,която не са налага да бъде променена.В решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК (чл. 157, ал.4 ГПК отм.), а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
ПО ЖАЛБАТА НА В. Ф.:
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посочените по-горе от жалбоподателя въпроси не могат да бъдат преценени като общо основание за допускане на касационното обжалване.Предявеният иск на А. С. по чл.45 ЗЗД е уважен,защото е доказано наличието на деликт, а насрещният иск на В. Ф. е отхвърлен,тъй като е прието обратното – че не е доказан деликт.Преценката на доказателствата може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива, и съответно до необоснованост на решението,което може да бъде предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно оплакване.
Въпросът за необсъждането на всички събрани доказателства и за непълно мотивиране на решението не е релевантен към допустимостта на касационното обжалване,тъй като има характер на касационно оплакване за допуснато процесуално нарушение.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
С оглед изхода производството не следва да присъждат разноски.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1593 от 15.07.15г.,постановено по в. гр.дело № 1569/15г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.