О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1491
София, 08.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1591/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. Й. К. срещу решение от 15.06.2009г по гр.дело № 3735/2008г. на Софийски градски съд, с което след повторното разглеждане на делото от въззивен съд при задължителни указания , дадени с решение №412 от 25.11.2008г на Върховен касационен съд ІVг.о, е отменено решение от 01.07.2004г по гр.д.5773/2001г на СРС в частта по уважения иск за отмяна на дисциплинарно уволнение , като искът е отхвърлен по същество .
В приложеното към жалбата изложение за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК , по въпроса може ли дисциплинарната отговорност да се обоснове с действие , представляващо тълкуване на правна норма,приложена за конкретна фактическа обстановка ,когато служителят прави съответното тълкуване в качеството си на административен орган , овластен от закона да издаде административен акт , съответно може ли издаването на самия индивидуален административен акт да обективира дисциплинарно нарушение , има ли работодателят възможност да извършва преценка за законосъобразност на този акт при налагане на дисциплинарно наказание при положение ,същият подлежи на съдебеноадминистративен и инстанционен контрол .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е формулиран значим въпрос на трудовото право, решаващ за изхода на настоящия трудов спор предвид тезата на ищцата . По същество се поставя един материалноправен въпрос , за необходимата отлика при търсене на дисциплинарна отговорност – в кои случаи се касае за действия по преценка и прилагане на правни норми спрямо факти в рамките на данъчно производство от лице , действащо като данъчен орган и в кои случаи се обективира нарушение на трудовата дисциплина поради неизпълнение на задължението да се направи проверка на факти , свързани с данъчния процес .
По този въпрос Върховен касационен съд е дал указание по конкретното дело, съобразявайки именно последователно следваното в практиката на този съд разбиране ,че неизвършването на изискуемо по закон действие от служебно лице касателно факт , не е проява на преценка , нито се отъждествява с правоприлагане , а е нарушение на служебно задължение във връзка трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 от КТ . Когато в законов или подзаконов нормативен акт изрично се предписва лицето , действащо като данъчен орган , да изиска или съобрази удостоверяването на конкретен факт и това не бъде изпълнено , не се касае за правоприлагане и тълкуване на норми, нито за преценка на правно основание , а за дисциплинарно нарушение . По въпроса дали извършени нарушения чл. 24 от ЗДДС(отм) и чл. 35 ал.3 ППЗДДС(отм) , свързани с игнорирането на установени факти от лице в качеството му на данъчен орган, имат отношение към служебната им функция, отговорът следва да бъде положителен и това е съобразено Софийски градски съд в постановеното решение. Върховен касационен съд не приема довод за тълкуване на закона и развитие на правото въз основа на теза , че дейността на началника на ДП при издаване на ДОА е извън приложното поле на дисциплинарната отговорност, тъй като е свързана с тълкуване на правни норми .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 15.06.2009г по гр.дело № 3735/2008г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .