О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1494
София, 27.12.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1228 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от [община],представлявана от кмета Н. И. и процесуален представител адв.Ц. С., срещу решение 403/07.08.2012 г. по гр.д.№517/2012 г. на Врачанския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба С. Х. П., чрез процесуалния си представител адв.В. Х. оспорва жалбата.Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като има за предмет неоценяеми искове, а оценяемият е обусловен .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Окръжен съд-гр.В. е потвърдил решението на районен съд-гр.В. №427/04.06.2012 г. по гр.д.№988/2012 г., с което са уважени исковете предявени от ответника по касационната жалба въз основа на чл. 344 ал.1 т.т.1-3 КТ, като е признал за незаконно уволнението му и е отменил заповедта за това, издадена по чл.328 ал.1 т.2 КТ, възстановил го е на заеманата длъжност „главен експерт-пълномощник за@@6@ [населено място] и е уважил иска му по чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 2 969,41 лв.,ведно със законната лихва от 16.03.2012 г. Съображенията на въззивния съд да счете уволнението за незаконно са ,че не е извършен подбор при извършеното съкращаване в щата, който е бил задължителен, тъй като е останала да съществува сходната длъжност „главен експерт- пълномощник за[жк]. Работодателят не е съобразил наличието на закрила по чл.333 ал.1 т.2 КТ спрямо уволнения служител, който е с 60% намалена трудоспособност, с противопоказание за труд свързан с физически натоварвания , при положение,че за това обстоятелство е бил длъжен да следи служебно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел следните правни въпроси, съответно уточнени и конкретизирани от съда: длъжен ли е работодателят да следи за продължаване срока на трудоустрояване и да изисква представяне на доказателства за това от работника, който е уволнен и задължително ли е извършване на подбор при съкращаване на единствена щатна бройка, ако трудовите функции не са разпределени и не се изпълняват от друг служител. Счита,че по така поставените въпроси е налице задължителна съдебна практика, която трябва да бъде преодоляна и да бъде създадена нова, според точния смисъл на законите- касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика, която според настоящия състав е правилна и е съответна на вложения от законодателя в съответните правни норми смисъл. Според решение по чл.290 ГПК №355/17.06.2010 г. по гр.д.№477/2010 г. на ВКС, ІV г.о. закрилата по чл. 333 ал.1 т.3 КТ има обективен характер и за нея е от значение само дали работникът е боледувал от заболяване по чл.1 от Наредба № 5/1987 г. към момента на връчване на заповедта за уволнение. Единственото изключение от принципа е , ако работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение,че не страда от такова заболяване.Във всички други случаи неизпълнението от работника на задължението да уведоми работодателя за заболяването или да представи документ за това, е без правно значение. Закрилата е предвидена от закона императивно, в процеса на подготовка по издаването на заповедта за уволнение работодателят е длъжен да изследва всички обуславящи законосъобразността й обстоятелства.
По втория поставен въпрос ВКС се е произнесъл с ТР №3/2011 г. на ОСГК.Подборът е част от правото на уволнение на работодателя, което следва да се упражни в границите установени от закона. Жалбоподателят всъщност възразява срещу фактическите изводи на съда.Обуславящият правен въпрос не следва да обхваща възприемането на фактите от въззивния съд ,който е приел, че съкращаваната длъжност не е единствената по рода си, а това обуславя задължителност на подбора. Жалбоподателят не е изложил аргументи в подкрепа на становището си, че създадената задължителна практика трябва да бъде променена – дали чрез нея законът е тълкуван неправилно или тълкуването трябва да бъде освременено с оглед изменения в обществените условия. и законодателството- т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.д.№1/2009 г.
От ответника по касационната жалба са претендирани разноски, които с оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 403/07.08.2012 г. по гр.д.№517/2012 г. на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на С. Х. П. сумата 700/седемстотин/ лв. направени разноски по делото за тази инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: