О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1495
София, 09.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември………………….……………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………… в присъствието на прокурора …..………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1290/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
„В” Е. , гр. Х., чрез процесуалния си представител адв. В. Д. , е подало касационна жалба срещу решение № по гр.д. N 170/2009 година на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 129 от 20.10.2008г. по гр.д. № 49/2008г. на Свиленградския районен съд и вместо него е постановено друго по съществото на правния спор, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. Я. , посоченото лице е възстановено на работа като оператор на помпена станция в район Свиленград, а дружеството-касатор е осъдено да заплати обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът Г. Я. А. от с. С., област Хасково, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Въпросът, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване, не е надлежно формулиран. Записано е, че той се отнася до съществения материалноправен въпрос за законността на дисциплинарното уволнение, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е изградил изводите си за неустановимост на посочената в уволнителната заповед дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190, ал.1, т.2 КТ само въз основа на доказателствата на ищцовата страна, но не и след преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност, т.е. поддържа се твърдение за неправилност на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281, ал.1 ГПК. За да се премине към обсъждане на доводите по съществото на правния спор трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване, а в случая те не са налице. Не е формулиран матеиарлноправен или процесуалноправен въпрос, който да се разгледа в констекста на някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, във връзка с чл.188, ал.1 ГПК /отм./, са последователни и принципно отстояват важността на процесуалното изискване за обсъждане на всички доказателства по делото и доводите на страните. Практиката по приложението на този текст е достатъчно богата и трайна, поради което нито се нуждае от допълване, нито от промяна или актуализиране с оглед развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.