4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 29.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 247 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №155, постановено на 25.09.2017г. от тричленен състав на ВКС, ІI ГО по гр.д.№2804/2017г. е оставена без разглеждане молбата на В. Г. Ч. за отмяна на влязло в сила решение №II-9 от 14.03.2017г. по гр.д.№61/2017г. на Бургаския окръжен съд, с което е била оставена без уважение жалбата на молителя против постановлението от 22.11.2016г. на ДСИ при РС-Карнобат за приключване на изп.д.№332/2016г.
Определението е обжалвано от В. Г. Ч. с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Излага съображения, че както обжалваното определение, така и решението на БОС противоречат на Конституцията на Република България /чл.17, ал.1 и чл.17, ал.3/; пренебрегват чл.297 ГПК и препятстват възможността за точно изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което Г. Ч. е осъден да възстанови покривната конструкция и северната фасада на стопанска сграда с изградена капандура, негова собственост, находяща се в съсобствено с В. Г. Ч. дворно място в [населено място]. Поддържа, че постановявайки обжалваното определение, съдът е нарушил изискването за установяване на истината /чл.10 ГПК/, като не му е осигурил възможност и съдействие за установяване на факти, които са от значение за решаване на делото; не е разгледал и решил делото в точния смисъл на законите /чл.5 ГПК/; не му е осигурил защита и съдействие за личните и имуществените му права. Излага факти, свързани с извършените от Г. И. Ч. действия в съсобствения УПИ X.-188, кв.21 по плана на [населено място], [община], с действия извършени от служители на [община], органи на ДНСК, вещи лица и отделни съдебни инстанции, обосновавайки по този начин доводите си за неправилност на решението на ОС-Бургас и обжалваното определение. Поддържа, че в този си вид съдебните актове не разрешават материално-правния спор със сила на пресъдено нещо и не предоставят възможност за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове, за които няма друг начин за защита, освен чл.303, ал.1 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответникът по жалба Г. И. Ч. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 200лв.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от В. Г. Ч. молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тричленният състав на ІI ГО на ВКС е приел, че институтът на отмяната по Глава 24 ГПК е неприложим по отношение на решението на Бургаския окръжен съд по гр.д.№61/2017г., с което е оставена без уважение жалбата на В. Ч. против постановлението от 22.11.2016г. на ДСИ при РС-Карнобат за приключване на изп. Д.№332/2016г., тъй като това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо. Изложени са и съображения, че търсената в предвиденото в Глава 24 ГПК производство защита се изразява в преодоляване последиците на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни актове, формиращи такава по правния спор относно претендираното материално право, което изключва приложението й по отношение на съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител.
Така изложените съображения следва да бъдат споделени изцяло.
Не всички актове, които съдът постановява по реда на ГПК, подлежат на отмяна. Както е посочено и в обжалваното определение, предвиденото в Глава 24 ГПК производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове е извънстанционно, като основанията, на които може да се иска отмяна по този ред са изчерпателно изброени, а предмет на отмяната могат да бъдат само съдебни актове, разрешаващи правни спорове със сила на пресъдено нещо. ВКС не разполага с правомощието за разглежда молби за отмяна на съдебни актове, които макар да са влезли в сила, не формират сила на пресъдено нещо по материално-правен спор, а са постановени в изпълнение на други правомощия на съда.
В производството по чл.435-438 ГПК окръжният съд осъществява контрол за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, извършени в производството по привеждане в изпълнение на вече постановени и влезли в сила осъдителни съдебни решения без да се произнася по съществото на материално-правния спор за съществуването на правото и начина, по който следва да се осъществи неговата защита. Подобен акт не попада в предметния обхват на производството за отмяна, независимо дали в молбата за отмяна се поддържа и обосновава наличие на основание, предвидено в чл.303 ГПК, в каквато насока е и тълкуването, дадено от ОСГТК на ВКС в т.3 на ТР №7/2014г. от 31.07.2017г. по съображения, че целта на отмяната е преодоляване на формирана неправилно сила на пресъдено нещо на съдебен акт и възстановяване висящността на исковото производство по спора за самото съществуване на определено материално право, докато при обжалване на действията или отказите на изпълнителния орган спорът не засяга наличието на изпълняемото право.
ВКС разполага с правомощието да осъществява контрол за правилността и законосъобразността на постановените от въззивните съдилища актове, както и контрол върху влезли в сила съдебни актове по реда на глава 24 ГПК само доколкото това е предвидено в процесуалния закон. Решението, с което окръжният съд се произнася по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, е окончателно /чл.437, ал.4 ГПК/ и не подлежи както на инстанционен, така и на извънинстанционен контрол от страна на ВКС. Именно в съответствие с така установените в процесуалния закон правила и указанията по приложението им, дадени от ОСГТК на ВКС в т.3 на ТР №7/2014г. тричленният състав на II ГО на ВКС е извършил преценката за допустимостта на подадената от В. Г. Ч. молба за отмяна, поради което и наведените с частната жалба оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение следва да се приемат за неоснователни. Съдът не би могъл да предостави защита на претендираното от жалбоподателя правото извън възложените му от законодателя правомощия независимо от естеството на твърдяното нарушение, тъй като самото право не е предмет на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. В този смисъл, доколкото ВКС не разполага с правомощието да осъществи контрол върху постановлението на съдебния изпълнител за приключване за изпълнителното дело, респ. върху решението на окръжния съд, постановено по реда на чл.437 ГПК, неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че именно обжалваното определение препятства възможността за точно изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, с което Г. И. Ч. е осъден да възстанови покривната конструкция и северната фасада на стопанска сграда с изградена капандура, негова собственост, находяща се в съсобствено с В. Г. Ч. дворно място – УПИ X.-188, кв.21 по плана на [населено място], [община].
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. Г. Ч. частна жалба срещу определение №155, постановено на 25.09.2017г. от тричленен състав на ВКС, IІ ГО по гр.д.№2804/2017г.
ОСЪЖДА В. Г. Ч., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Г. И. Ч. от [населено място], [улица], сумата 200лв. /двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: