5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
С., 17.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 455/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] пазар, срещу решение от 06.01.2011 г., постановено по в. т. д. № 654/2009 г. на Шуменски окръжен съд. Касационната жалба е насочена срещу частта от решението, с която е оставено в сила решение № 230 от 14.09.2010 г. по т. д. № 705/2010 г. на Районен съд – Нови пазар в частта, с която по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че в полза на [фирма] съществуват вземания към [фирма] за разликите над сумата 2 082.77 лв. до сумата 11 136.91 лв. и над сумата 746.96 лв. до сумата 2 856.99 лв., представляващи съответно стойност на консумирана и неплатена електрическа енергия за периода м. февруари 2006 г. – м.януари 2009 г. за обект с клиентски №[ЕИК] в [населено място] пазар, на [улица], и лихви за забава за периода 10.02.2006 г. – 15.06.2009 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 530/2009 г. на Районен съд – Нови пазар.
К. моли за отмяна на обжалваната част от въззивното решение и за отхвърляне на предявения срещу него установителен иск като излага оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на процесуалния закон – чл.236, ал.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, не е съобразил своевременното оспорване по реда на чл.193 ГПК на представените от ищеца фактури и извлечение от сметка за доставена и неплатена електрическа енергия и е основал изводите си за съществуване на оспорените вземания на заключение на съдебно – техническа експертиза, което не е обосновано и е изготвено без извършване на проверка на верността на протоколите за замервания на реално доставените и потребени количества електроенергия.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС в т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по следните релевантни за изхода на делото въпроси : 1. Налице ли е ползвана от ответника електрическа енергия, в какво количество и как е установено; 2. Може ли съдът да игнорира факта на липса на доказателства за извършено измерване за консумирана електрическа енергия; 3. Може ли съдът да игнорира събраните доказателства при формиране на правните си изводи.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 30.03.2011 г.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК ответникът [фирма] е депозирал насрещна касационна жалба срещу частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решението по т. д. № 705/2009 г. на Районен съд – Нови пазар е отхвърлен предявеният от дружеството против [фирма] установителен иск с правно основание чл.422 ГПК по отношение на сумата 2 679.11 лв. /включваща част от главницата и лихвите, предмет на заповедта по чл.410 ГПК/. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон при формиране на извода на въззивния съд, че вземанията за стойността на ползвана електрическа енергия имат периодичен характер и се погасяват с кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД. Материалноправният въпрос за приложимата към задължението на потребителя на електрическа енергия погасителна давност е посочен като обуславящ за изхода на делото, а достъпът до касация е аргументиран с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба на [фирма] е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението по т. д. № 705/2009 г. на Районен съд – Нови пазар в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.422 ГПК, Шуменски окръжен съд е приел за установено, че в полза на ищеца съществуват изискуеми вземания към ответника в размер на разликите над сумите 2 082.77 лв. и 746.96 лв. /за които искът е отхвърлен поради изтекла погасителна давност/ до сумите 11 136.91 лв. и 2 856.99 лв., представляващи съответно стойност на доставена и потребена през исковия период електрическа енергия за обект в [населено място] пазар, на [улица], и лихви за забава за периода от падежа на задължението за плащане на консумираната енергия за всеки отделен месец до предявяване на иска. Изводите за наличие на непогасени задължения, породени от доставка и потребление на електрическа енергия, и за размера на задълженията са формирани в резултат на съвкупна преценка и анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на съдебни експертизи. Въззивният съд е счел за недоказано извършеното от ответника оспорване по реда на чл.193, ал.1 ГПК на представените от ищеца фактури и извлечение от сметка, в които са отразени количествата доставена електроенергия и дължимата от потребителя цена за ползването й, след като се е позовал на констатациите в заключението на съдебно – техническата експертиза за съответствие на отразените в съдържанието на фактурите данни с показателите, регистрирани от намиращото се в процесния обект средство за търговско измерване. Въз основа на експертното заключение решаващият въззивен състав е приел, че фактурите и извлечението от сметка отразяват реалните количества електроенергия, доставена от ищеца и потребена от ответника през исковия период, и е уважил иска по чл.422 ГПК за разликата над сумата 2 082.77 лв. до сумата 11 136.91 лв. – по отношение на главницата, и за разликата над сумата 746.96 лв. до сумата 2 856.99 лв. – по отношение на лихвата за забава. Искът с правно основание чл.422 ГПК е отхвърлен за сумите 2 082.77 лв. и 746.96 лв., след като е счетено за основателно възражението на ответното дружество за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното основание за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроси от процесуален характер, които са значими за делото, но не са обуславящи за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил решаващата правна воля на съда по съществото на спора, а не възприемането на фактическата обстановка и преценката на доказателствата. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси касаят изцяло същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция, свързана с преценка на доказателствата и установяване на релевантните за спора по чл.422 ГПК факти. Решаващият извод на въззивния съд за съществуване на установяваните по реда на чл.422 ГПК парични вземания произтича от анализа на доказателствата и от констатацията, че посредством назначените в хода на исковия процес съдебни експертизи е доказана реалната консумация на електрическа енергия в количества и на стойност, отразени в съставените от ищеца счетоводни документи /фактури и извлечение от сметка/. Извършената в тази насока преценка е от значение за обосноваността и за процесуалната законосъобразност на обжалваното решение, т. е. за правилността на съдебния акт от гледна точка на предвидените в чл.281, т.3 ГПК касационни основания. Правилността на решението обаче не подлежи на ревизиране в производството по чл.288 ГПК, в което селекцията на касационните жалби се извършва съобразно установените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК специфични основания за допускане на касационно обжалване. Невъзможността да се допусне касационно обжалване по съображения за неправилност на въззивното решение е призната изрично в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и тъй като в случая приложното поле на касационния контрол е отъждествено изцяло с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, касационното обжалване не следва да се допуска поради отсъствие на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Независимо от изложеното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и с оглед недоказаността на поддържаната от касатора допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Извършените от въззивния съд процесуални действия не сочат на отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. При постановяване на обжалваното решение съставът на Шуменски окръжен съд е процедирал в пълно съответствие със задължителните указания в т.19 от цитираното тълкувателно решение като е формирал становището си по спорния предмет на делото след самостоятелен анализ на ангажираните от страните доказателства и произнасяне по въведените от тях доводи и възражения. Несъгласието на касатора с направените от решаващия съдебен състав фактически и правни изводи за съществуване на част от установяваните с иска по чл.422 ГПК парични вземания е ирелевантно за съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС и не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Недопускането на касационно обжалване по повод подадената от касатора – ответник касационна жалба съставлява процесуална пречка за разглеждане на насрещната касационна жалба на касатора – ищец, която следва да се остави без разглеждане съгласно чл.287, ал.4 ГПК.
Независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК по първоначалната касационна жалба разноски не следва да се присъждат на ответника [фирма], тъй като искането за разноски не е подкрепено с доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 06.01.2011 г., постановено по в. т. д. № 654/2009 г. на Шуменски окръжен съд, в обжалваната с касационната жалба на [фирма] – [населено място] пазар част, с която е потвърдено решение № 230 от 14.09.2010 г. по т. д. № 705/2010 г. на Районен съд – Нови пазар в частта, с която по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че в полза на [фирма] съществуват вземания към [фирма] за разликите над сумата 2 082.77 лв. до сумата 11 136.91 лв. и над сумата 746.96 лв. до сумата 2 856.99 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу частта от решението по в. т. д. № 654/2009 г. на Шуменски окръжен съд, с която след частична отмяна на решението по т. д. № 705/2009 г. на Районен съд – Нови пазар е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] установителен иск с правно основание чл.422 ГПК по отношение на сумата 2 679.11 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :