8
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
София, 15.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6251/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. К. и М. К. Я. от [населено място] чрез пълномощника им адв.П. С. срещу решение № 939 от 7.5.2013 г, постановено по гр.дело № 991/2013 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 5397/2012 г по гр.дело № 1359/12 г на Варненски районен съд, 34 състав.С първоинстанционното решение Варненски районен съд е оставил в сила решенията на Общото събрание на собствениците в етажна собственост в офис- сграда с магазин с ателие и кафе-сладкарница, в [населено място],[жк], обективирани в протокол от проведено на 27.12.2011 г Общо събрание.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което взетите на 27.11.2011 г решения на Общото събраните бъдат отменени като незаконосъобразни.Подържа се, че пред съда етажната собственост е представлявана от лице, което няма представителна власт, а приетите решения са в противоречие с нормите на ЗУЕС.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторите подържат, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Подържат, че по процесуалноправния въпрос кой представлява етажната собственост пред съда, въззивното решение противоречи на определение № 724 от 22.12.2009 г на ВКС по ч.гр.дело № 692/2009 г на ВКС, Първо ГО, определение № 294 от 24.6.2011 г по гр.дело № 209/11 г на ВКС, Първо Гражданско отделение и определение № 24 от 16.1.2012 г по ч.гр.дело № 617/2011 г на ВКС, Второ ГО.По въпроса относно приложението на чл.48 ал.8 от ЗУЕС съдът се е произнесъл в противоречие с влязло в сила решение № 13 от 11.1.2012 г на Районен съд Бургас по гр.дело № 6495/2011 г.Подържат, че липсва съдебна практика по въпросите :
– законосъобразни ли са решенията на общото събрание, ако в действителност такова не е проведено, а протоколът, в който те са обективирани е неистински.Може ли да се приеме, че е проведено общо събрание когато върху присъствен лист са положени подписи.
– при преценка за наличие или липса на кворум следва ли да бъдат включени и гласовете на етажни собственици, които се намират в друг вход.
-как следва да се разпределят вноските за фонд „авариен” по равно или съобразно идеалните части на отделните етажни собственици.
-държавната такса за завеждане на иск за отмяна на решенията на Общото събрание следва ли да се заплаща като всяко оспорено решение се счита за отделен обективно съединен иск.
Ответната етажна собственост, представлявана от управителя Женя С. чрез пълномощника адв.К. Т. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Моли съда да не се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима-подадена е в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
От данните по делото се установява следното :
Предявени са искове с правно основание чл.40 от ЗУЕС.
Ищците Б. К. К. и М. К. Я. са оспорили законосъобразността на взетите с протокол от 27.12.2011 г решения на Общото събрание на етажната собственост, поради допуснати съществени нарушения при свикването и провеждането му.Подържат, че Общото събрание не е свикано в законоустановения срок по чл.13 ал.1 от ЗУЕС, тъй като поканата не е била поставена на видно място 7 дни преди провеждането му ; общо събрание на тази дата изобщо не е провеждано, а съставения протокол от 27.12.2011 г е неистински ; общото събрание е проведено незаконосъобразно поради липса на изискуемия се от закона кворум ; Обектите магазин-бутик и кафе –сладкарница не са част от етажната собственост, тъй като не са функционално свързани с другите обекти в сградата на[жк], тъй като са с отделни входове и неползват услугите „ел.енергия от общия електромер” и „асансъор, чистач и градинар”.Именно поради тази причина тези обекти са включени единствено в разходите за поддръжка на тревните площи пред сградата.Затова собствениците на двата обекта не могат да участват при вземане на решения, свързани с етажната собственост.
Въззивният съд е приел, че Общото събрание е свикано в законоустановения срок по чл.13 ал.1 от ЗУЕС, тъй като поканата е била поставена на видно място 7 дни преди провеждането му и всички собственици с изключение на И. М. са получили индивидуални покани, връчени преди повече от 7 дни от датата на неговото провеждане. Приел е, че общо събрание на тази дата е редовно проведено, а съставения протокол от 27.12.2011 г е истински ; Налице е бил кворум от 80, 72 %, а обектите магазин-бутик и кафе –сладкарница са част от етажната собственост, тъй като са функционално свързани с другите обекти в сградата на[жк]. Приел е, че с мнозинство от 80, 72 % общото събрание е избрало нов управител –Ж. Г. С. поради изтичане на мандата на предишния управител Б. Л..Приел е, че решенията да бъде определен бюджет от 7300 лв за заплащане на ел.енергия на общия електромер и асансьор, месечни такси за поддръжка на асансьора, възнаграждения за чистач и градинар, и други разходи да поддръжка на общите части, зелените площи около сградата и транспортни разходи са законосъобразни. В съответствие със закона са и взетите решения, че обектите магазин-бутик и кафе-сладкарница ще заплащат пропорционално разходите за ВиК и градинар, а офис № 1 няма да заплаща такса за асансьор, за чистач и градинар, а в останалите разходи ще участва пропорционално.С т.6 е взето съобразено със закона решение да се създаде фонд „Авариен” с бюджет в размер на 1000 лв, разпределен пропорционално между собствениците.
В обобщение въззивния съд е заключил, че решенията взети на 27.11.2011 г от Общото събрание на етажната собственост в сградата на [улица] са законосъобразни като приети по законоустановения ред, чрез редовно свикано общо събрание при наличие на кворум и отразяват автономната воля на етажните собственици, упражнена в рамките на специалния Закон за устройство не етажната собственост.Приел, е че се касае за етажна собственост в сграда, която функционално свързва построените в приземния етаж бутик-магазин и кафе-сладкарница и същестуващите над приземния до петия етаж офиси.В този смисъл съдът е обосновал изводите си позовавайки се на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза.
Установено е по делото, че с нотариален акт № 88 от 7.3.2011 г на нотариус № 214 с район на действие [населено място] ищците са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ офис № 1 в сградата на[жк].
От писмо на кмета на Район „Приморски”- [община] от 16.11.2012 г е видно, че сградата с адрес „Ч.” № 195 е регистрирана като етажна собственост на 14.12.2009 г и е вписана в Регистъра на сградите в режим на етажна собственост под № 1657.От заявлението за регистрация е видно, че същата се състои от 12 самостоятелни обекта.
Съгласно приетото като неоспорено заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Р. П. сградата в [населено място],[жк] представлява „офис сграда с магазин-ателие и кафе-сладкарница”.От първия до петия етаж са разположени офиси.На първия етаж е главния вход на сградата, фоайе, помещение за портиер със санитарен възел, главно ел.табло, машинно помещение за асансьор, и офис № 1.От фоайето на сградата се влиза в стълбищна клетка, която е връзка и с офисите на втори до пети етаж.Приземния етаж е разделен на две части : в източната се намира кафе –сладкарница, а в западната- моден магазин с ателие.В сутеренния етаж-второ ниво на магазина е разположено ателие за корекции и моделиране на облеклото, склад и евакуационен изход.Входовете на двата обекта се намират в южната фасада.Главният вход на офис-сградата е един и обслужва офиси 1, 2, 3, 4 и 5, помещение за портиер и стълбищна клетка.Самостоятелен вход имат магазина – ателие и кафе –сладкарницата.Общите части-главен вход на офис-сградата, стълбищна клетка, асансьорна клетка и помещение за портиер се ползват само от собствениците на офиси 1, 2, 3, 4 и 5.
Представен е протокол от проведено на 27.12.2011 г Общо събраните на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, в който са обективирани взетите решения.Събранието е свикано по инициатива на Б. Л., с оглед изтичащия й мандат като управител.С това са изпълнени изискванията на закона / чл.12 ал.1 т.1 от ЗУЕС/ веднъж годишно по инициатива на управителя да бъде провеждано общо събрание.Установено е по делото, че свикването е извършено чрез покана, връчена лично на всички собственици с изключение на И. М., която не е намерена на адреса.По тази причина и съгласно чл.13 ал.1 от ЗУЕС поканата е поставена на 20.12.2011 г на видно и общодостъпно място до входа на сградата, където обичайно се поставят съобщенията до собствениците, за което е съставен протокол, който е приложен като доказателство по делото.Видно от представеното копие, индивидуална покана е получила ищцата Б. К. лично за себе си и за М. Я. на 18.12.2011 г в 10, 30 часа, т.е преди повече от седем дни от датата на насроченото събрание.Връчването е удостоверено с подписа на тогавашния управител Б. Л..Видно от съставеното на 1.2.2012 г пълномощно Ж. Г. С. като новоизбран на посоченото общо събрание управител е упълномощила адв.К. Т. да представлява етажната собственост пред съда.По делото е представен протокол от общото събрание и присъствен лист в който е посочено, че на събранието са присъствали всички етажни собственици с изключение на собствениците на офис 1 /Б. К. и М. Я./ и на офис 5 / И. М., което се установява и от представения присъствен лист, удостоверяващ с подписи на лицата обстоятелствата относно факта на провеждането на насроченото общо събрание, както и от показанията на разпитания по делото свидетел-очевидец.
В предварително обявения час за начало на общото събрание -18, 30 часа не е бил налице необходимия кворум поради което събранието е отложено и проведено в 20 ч.Присъствалите на събранието собственици притежават общо 80, 72 % ид.части от общите части на сградата.Избран е нов управител Ж. С., която да представлява собствениците пред съда лично или чрез упълномощен адвокат при завеждане на искове срещу собствениците на офиси 1 и 5, които не изпълняват решенията на общото събрание и не заплащат задълженията си за определената годишна такса за 2011 г.
С определение № 3037/27.2.2012 г, постановено по гр.дело №1099/2012 г Варненски районен съд, 14 състав по молба на И. П. М. подадена на основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решенията взети на 27.12.2011 г от ОС на етажната собственост в сградата на [улица] спряно изпълнението на всички решения, обективирани в протокол от 27.12.2011 г до приключване на съдебното производство по делото.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Касаторът твърди, че изводите на въззивния съд относно наличието на валидна представителна власт от страна на новоизбрания управител противоречат на практиката на ВКС обективирана в определение постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК № 724 от 22.11.2009 г на ВКС по ч.гр.дело № 692/2009 г на Първо ГО, ГК, определение постановено по чл.274 ал.2 от ГПК № 24 от 16.1.2012 г по ч.гр.дело № 617/2011 г на Второ ГО на ВКС, и определение постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК № 294 от 24.6.2011 г на ВКС по гр.дело № 209/2011 г на Първо ГО.
С посочената по-горе съдебна практика е прието, че ответници в производството по иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС са собствениците в етажната собственост.Съгласно разпоредбата на чл.41 от ЗУЕС те се представляват пред съда от председателя на управителния съвет или на упълномощено от него лице.Това е законно представителство, което е въведено с цел улесняване на процедурата по движение на делата.Достатъчно условие за редовност на исковата молба е посочването на името и адреса на председателя на управителния съвет или на упълномощеното от него лице. Така например определение № 724 от 22.12.2009 г на ВКС по ч.гр.дело № 692/2009 г на Първо ГО приема, че по въпроса кой представлява етажната собственост пред съда са налице ясни правни норми в ЗУЕС-чл.41 ЗУЕС.Процесуален представител е управителят на ЕС или упълномощено от него лице.Тези норми не се нуждаят от тълкуване за разкриване на точния им смисъл, а следва стриктно да се спазват и това е въпрос по прилагане на закона.В определение № 24 от 16.1.2012 г на ВКС по ч.гр.дело № 617/11 г на Второ ГО на ВКС е прието, че спирането на изпълнението на решенията на общото събрание не може да бъде приравнено на обезпечителна мярка по ГПК, а хипотезата е по–скоро сходна със спиране изпълнението на административните актове при обжалването им пред съда.
Изводите на въззивния съд не противоречат на посочената съдебна практика.Напротив.Налице е валидна представителна власт на новоизбрания управител възникнала по волята на етажните собственици и в изпълнение на закона.В случая управителят Ж. С. е избрана с решение на общото събрание на Етажната собственост, законосъобразно проведено на 27.12.2011 г. С определение от 27.2.2012 г, постановено по гр.дело №1099/2012 г Варненски районен съд, 14 състав по молба на И. П. М., подадена на основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решенията взети на 27.12.2011 г от ОС на етажната собственост в сградата на [улица]е спряно тяхното изпълнение.Междувременно обаче–на 1.2.2012 г новоизбрания управител Ж. С. е упълномощила адв.К. Т. да представлява етажната собственост пред съда, видно от представеното на л.69 от делото на Варненски районен съд пълномощно.Следователно дори и да е налице спиране на изпълнението на взетите решения, в това число и за избор на нов управител, е налице предхождащо спирането действие по упълномощаване на процесуален представител на ответната страна.При това положение не е налице противоречие с посочената от касатора практика на ВКС.
Изводите на въззивния съд по приложението на чл.48 ал.8 от ЗУЕС не противоречат на влязлото в сила решение № 13 от 11.1.2012 г на РС Бургас по гр.дело № 6495/2011 г.
При наличие на етажна собственост решенията за управлението на общите части се вземат от общото събрание при спазване на установените в чл.17 ЗУЕС правила за формиране на необходимото мнозинство, като с мнозинство повече от 50% от представените идеални части от общите части на сградата съгласно чл.17,ал.3 ЗУЕС се приемат само решения,за които в чл.17,ал.2 не е предвидено нещо друго. Освен това разпоредбата на чл.17,ал.7 ЗУЕС установява и едно специално правило, а именно,че общото събрание с мнозинство повече от 50% от идеалните части от общите части може да реши по изрично посочените въпроси решенията да се приемат и с мнозинство повече от половината от броя на самостоятелните обекти,т.е. независимо от припадащите се на тези обекти идеални части от общите части на сградата.
По следващия поставен въпрос- може ли да бъде предмет на съдебен контрол начинът на определяне и разпределяне на средствата за ремонт и обновяване на общите части на ЕС и разпределение на средствата от фонд „Авариен” следва да се отговори утвърдително, тъй като това следва от правото на всеки собственик да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС и е уредено в чл. 40 от ЗУЕС. От отговора на този въпрос обаче не следва, че има основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в същата насока е и обжалваното решение на въззивния съд, който по повод оплакванията на касаторката е проверил законосъобразността на решенията на ОС и е констатирал, че те не нарушават чл. 48, ал. 3 и чл. 50 от ЗУЕС и чл. 41 от Закона за собствеността.
Виждането на ищците, че сумите за ремонт независимо дали е текущ или неотложен следва да се разпределят съразмерно на идеалните части от общите части в сградата, което е залегнало и в поставения въпрос, е обсъдено от съда и дадения с обжалваното решение отговор е съобразен с точното прилагане на закона. Съдът е посочил, че визираните разходи за фонд „Авариен”се разпределят пропорционално, каквото е и изискването на закона.Докато съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС, че консумативните разходи и разходите за текущо поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците и обитателите. Нормата е ясна, поради което не се налага тълкуването й.
По въпросите : законосъобразни ли са решенията на общото събрание, ако в действителност такова не е проведено, а протоколът, в който те са обективирани е неистински ; може ли да се приеме, че е проведено общо събраните когато върху присъствен лист са положени подписи и при преценка на наличието на кворум следва ли да бъдат включени и гласовете не етажни собственици, които се намират в друг вход въззивният съд е изложил съображения.В случая въз основа на преценка на съвкупния доказателствен материал е установено, че събранието е редовно свикано и действително проведено, а взетите решения са в съответствие със закона.Нормите от закона регулиращи свикването и провеждането на общото събрание са ясни и конкретни, а не е се твърди, нито се установява тези въпроса да са разрешавани от съдилищата противоречиво, нито да поставя необходимост от тълкуване, настоящият състав приема, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК не са налице.Отделно от това следва да се отбележи, че установяването от фактическа страна на тези обстоятелства е въпрос касаещ правилността на съдебното решение, а не предпоставките за допускане на касационното му обжалване, които са лимитативно посочени в процесуалния закон.
Въпросът относно това как се определя държавната такса по всеки един от исковете за отмяна на решение на Общото събрание на етажната собственост не е обсъждан от въззивния съд, не е залегна в мотивите му и не е обусловил крайния изход на спора, поради което по него не следва да бъде допускано касационно обжалване.
С оглед гореизложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците направените от тях разноски в тази инстанция в размер на 600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 939 от 7.5.2013 г постановено по гр.дело № 991/2013 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 5397/2012 г по гр.дело № 1359/12 г на Варненски районен съд, 34 състав.
ОСЪЖДА Б. К. К. и М. К. Я. със съдебен адрес : [населено място], [улица] чрез пълномощника им адв.П. С. да заплатят на етажната собственост на сградата в [населено място], [улица], представлявана от управителя Ж. С., чрез пълномощника адв.К. Т. с адрес на адвокатска кантора : [населено място], [улица] ,ет.1 , офис 1 сумата 600 лв ,разноски сторени пред ВКС в производството по чл.288 от ГПК и съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: