5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
гр. София, 12.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева т. д. № 1389/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2454/11.12.15г., постановено по т.д.№ 2625/15г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1309/14.08.14г. (поправено с решение № 613/09.04.15г. и изменено с определение № 2503/09.04.15г.) по т.д.№ 1262/11 г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] на основание чл.79, ал.1 Закон за железопътния транспорт вр. чл.372 ТЗ възнаграждение за извършен превоз на товари по договор № 95/09г. по фактура от 19.11.09г. сумата от 23772 лв., фактура от 03.12.09г. – 28769,95 лв., по фактура от 10.12.09г. – 32096,93 лв., фактура от 17.12.09г. – 27953,88 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на завеждане на иска 05.04.11г. до окончателното изпълнение на задължението, както и обезщетения за забава в общ размер от 15961,87 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват жалбата. Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в периода от 12.11.09г. до 14.12.09г. ищците по иска – ответници по касационната жалба, са извършвали превози на товари по договор № 95/2009г. Ответникът по иска – настоящ касатор е получил товарите като изпращач и получател без забележки и рекламации чрез лицата Г. Ц. и Д. К., упълномощени от управителя на дружеството с писмени пълномощни с нотариално заверени подписи. За извършените превози са издадени процесните фактури, които са отразени в счетоводните книги и за тях ответното дружество е ползвало данъчен кредит. Решаващият състав е счел за основателна и претенцията за заплащане на обезщетение за забава според уговорения в договора срок за заплащане на възнаграждението по всяка от издадените фактури. Апелативният съд е обсъдил възраженията на [фирма] за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск и за липса на активна солидарност на ищците. Изложените съображения са, че правното основание на претенцията правилно е определено по чл.79 Закон за железопътен транспорт, предвид сключения договор за превоз на товари, въз основа на който се претендира заплащане на възнаграждението. Посочената в доклада по делото квалификация на иска по чл.59 ЗЖТ е неточна, доколкото касаела общата уредба на договорите на превоз, спрямо специалната по чл.79 ЗЖТ, но първоинстанционният съд е разгледал иска и мотивирал решението си с оглед на въведените от ищците факти като основание на иска, поради което решението е допустимо. Въззивната инстанция е тълкувала уговорките в договора и поетото задължение от двамата превозвачи за реализиране на превозите, както и централното заплащане на възнаграждението по една банкова сметка и е обосновала извод, че е поето задължение при условията на активна солидарност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, дадена неправилна правна квалификация, различна от приетата в решението по същество, съответно неправилно и непълно разпределение на доказателствената тежест?”. Касаторът твърди противоречие на въззивното решение с т.2 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът „Необходимо ли е активната солидарност на кредиторите да е формулирана с някаква специална фраза или непременно чрез употребата на думата „солидарност” или е достатъчно начинът на формулиране да показва, че едно лице дължи на няколко лица една престация?” е поставен на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По първия поставен въпрос ВКС се е произнесъл в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.13г. на ОСГТК. Даденото разрешение е, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Съответно отговорът на поставения от касатора въпрос, който непосредствено следва от тълкувателното решение е, че нов доклад или указания в случаите, когато въззивният съд прецени, че дадената квалификация е правилна или не са допуснати нарушения при разпределение на доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти, не се извършва. Въззивният съд се произнася по въведените възражения, включително за недопустимост на първоинстанционния акт с решението по жалбата. В случая касаторът не е обосновал противоречие между въззивното решение и ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил фактите и доказателствата, имащи значение за произнасянето по спора, поради което обжалваният акт е в съответствие със задължителната съдебна практика.
По втория въпрос не е обосновано приложното поле на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/09г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая поставеният въпрос не изисква тълкуване на конкретна норма от действащото право, предвид липсата на законова уредба на активната солидарност, а налага тълкуване на волята на страните, изразена в договора. Въведените от касатора оплаквания сочат на позоваване на необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. От друга страна, касаторът не излага и аргументи в подкрепа на развитата от него теза, че активнатата солидарност на кредиторите следва да е формулирана с някаква специална фраза или непременно чрез употребата на думата „солидарност” в договорите, които съображения да се изведени от правни принципи или прилагане по аналогия на други правни норми.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците общо юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 3290,25 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2454/11.12.15г., постановено по т.д.№ 2625/15г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], съдебен адрес: [населено място], пл.”С.” №8, вх.В, ап.14, адв.Л. И., да заплати на [фирма], [населено място], [улица], п.к.1080 и [фирма], [населено място], [улица], п.к.1080, сумата от 3290,25 лв. (Три хиляди двеста и деветдесет лв. и 25 ст.) – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: