Определение №15 от 8.1.2015 по ч.пр. дело №7305/7305 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 15

София, 08.01.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №7305/2014 година.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№12006/07.12.2014 г., подадена от К. И. Б. от [населено място] против определение №2402/09.11.2012 г. по ч.гр.д. №3091/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 3-ти състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба от К. И. Б., с вх.№83899/08.8.2012 г.
Обстоятелствата по делото са следните:
С разпореждане от 06.6.2012 г. по гр.д.№2280/2008 г. Софийския градски съд е оставил без уважение искането на частния жалбоподател в настоящото производство за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадена от него частна жалба, вх.№50576/09.5.2012 г.
С определение №2402/09.11.2012 г. по ч.гр.д. №3091/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 3-ти състав, предмет на обжалване пред настоящия състав на ВКС, ІV г.о., въззивната инстанция е оставила без разглеждане частната жалба, поради просрочие. Изводите си съдът е изградил на факта, че съобщението за разпореждането е съобщено на частния жалбоподател на 25.6.2012 г., частната жалба пред САС е подадена на 08.8.2012 г., т.е. след изтичането на срока по чл.275, ал.1 ГПК, който е преклузивен.
Срещу определението Софийския апелативен съд от 09.11.2012 г. е подадена частна жалба, вх.№12006/07.12.2014 г., подадена от К. И. Б. от [населено място], с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на САС за продължаване на съдопроизводството.
Ответниците по частната жалба не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Изводите на Софийския апелативен съд са правилни, тъй като съответстват изцяло в изискването на чл.275, ал.1 ГПК. Датата, до която частният жалбоподател в настоящото производство е можел да подаде предходната си частна жалба, съгласно изискването на посочената разпоредба е 02.7.2012 г. След като е подал частната си жалба на 08.8.2012 г., той е изпаднал в просрочие от 38 дена, което е основание за постановяване на атакуваното пред ВКС определение. Разглеждането от съда на просрочена жалба би довело до постановяване на недопустим съдебен акт.
Изложеното налага извод за постановяване на правилен съдебен акт от САС и потвърждаване на обжалваното определение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2402/09.11.2012 г. по ч.гр.д. №3091/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 3-ти състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top