О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр. София, 09.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4582/2018 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Аеропак Инженеринг“ ООД, приподписана от адв. Е. М., против определение № 2493/06.08.2018 г. по ч.гр.д. № 3517/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.03.2018 г. по гр.д. № 14560/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.
В касационата жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведени са доводи, които според касатора обосновават допустимостта на процеса.
Касаторът се позовава бланкетно на основанията по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване в приложените „касационни основания за касационно обсъждане“ по следните формулирани въпроси:
1. „Представляват ли долните два текста и направените в тях квалификации годни основания за връщане на искова молба по ЗОДОВ? Имайки предвид, че факти, обстоятелства и доказателства, доказващи ги няма сочени извън тези текстове.
„Възможност да се претендират вреди от влязло в сила съдебно решение резултатът от което не удовлетворява една от страните законът не предвижда. Що се отнася до посочените действия на ЧСИ, от които ищецът също твърди, че е претърпял вреди, те са подлежали на съдебен контрол и защитата срещу тях също не е по реда на ЗОДОВ“
От съдържанието на настоящата искова молба е видно, че дружеството ищец иска да се установи незаконосъобразност на постановените съдебни актове и допуснати при разглеждането им процесуални нарушения, от които твърди, че са му причинени вреди“
и
„С исковата молба си молба ищецът е поискал от съда да осъди държавата да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от това, че не му е осигурила справедлив и безпристрастен съд. Той е заявил, че предявява исковата си молба, тъй кати преди това ВКС не му е допуснал касационно обжалване по дело, в което е направил тези възражения, а първоинстанционният и въззивният съд не са му разгледали възраженията.
Не е допустимо настоящият съд да пререшава въпроса относно възраженията на ищеца, които той вече е направил, а до това се е достигнало, ако съдът разгледа делото.
2. „Представлява ли определение, чието съдържание е от три реда /цитираните по-долу/ годно основание за връщане на искова молба по ЗОДОВ? Имайки предвид, че факти, обстоятелства и доказателства, доказващи твърденията в тях, няма сочени извън тези текстове?
„С исковата си молба, ищецът е поискал от съда да осъди държавата да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от това, че не му е осигурила справедлив и безпристрастен съд.
Той е заявил, че предявява исковата си молба, тъй като преди това ВКС не му е допуснал касационно обжалване по дело, в което е направил тези възражения, а първоинстанционният и въззивният съд не са му разгледали възраженията. Не е допустимо настоящият съд да пререшава въпроса относно възраженията на ищеца, които той вече е направил, а до това би се достигнало, ако съдът разгледа делото.“
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Българската държава, представлявана от Министъра на финансите – ответна страна по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално допустима.
За да се произнесе, Софийски апелативен съд е взел предвид следните обстоятелства: производството по делото е образувано по искова молба на „Аеропак Инженеринг“ ООД против Република България, с искане Българската държава да бъде осъдена да заплати на дружеството ищец обезщетение за вреди, претърпени вследствие на съдебни решения, постановени от три съдебни инстанции по установителен иск, предявен от „Юробанк България“ АД срещу „Аеропак Инженеринг“ ООД за установяване на вземане, произтичащо от договор за кредит, обявен от банката за предсрочно изискуем и за вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение.Претендират се и вреди, произтекли от проведеното изпълнително производство срещу дружеството. Въззивният съд е приел, че се касае за иск за установяване незаконосъобразност на постановени съдебни актове и допуснати при разглеждането им процесуални нарушения, които според ищеца са довели до увреждането му. С оглед разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. От друга страна специалният закон ЗОДОВ изчерпателно и изрично е предвидил случаите, в които може да се претендира обезщетение за вреди, претърпени в резултат от действията на правозащитните органи, а заявените от ищеца претенции не попадат в предметния му обхват,поради което липсва възможност да се претендира обезщетение за вреди от влязло в сила съдебно решение резултатът, от което не удовлетворява една от страните. По отношение на действията на частния съдебен изпълнител е посочено, че са подлежали на съдебен контрол, а отделно защитата срещу тях не се осъществява по реда на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и, ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.
Не е формулиран и въпрос с предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК съдържание, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Въпросите, поставени от касатора, неслучайно са цитирани в тяхната цялост. Преписването на мотиви от акта на въззивния съд и питането дали съжденията са правилни или законосъобразни в никой случай не би представлявало общо основание за допускане на касационно обжалване. В ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 изрично е посочено, че касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, включително и частните такива, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. От друга страна следва да се посочи, че правната квалификация на претендираните от страната права се извършва от съда. Несъгласието с дадената правна квалификация представлява оплакване по приложението на материалния закон. В случая въззивният съд изрично е подчертал, че специалният закон, ангажиращ отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитните органи – ЗОДОВ, не намира приложение, тъй като твърденията на ищцовото дружество за осъществени спрямо него вредоносни действия не попадат в предметния му обхват. Липсата на поставен въпрос, който да отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна, за да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване. Само за пълнота следва да се посочи, че в представеното от касатора изложение липсва аргументиране на която и да е от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2493/06.08.2018 г., постановено по в.ч.гр.д № 3517/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: