О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 15
гр.София14.01.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3967/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. В. А. от гр. С., чрез адв. И от същия град е подала касационна жалба вх. № 7* от 18.07.2008 год. срещу въззивното решение № 138 от 26.05.2008 год. по в.гр.дело № 73/2008 год. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.38, ал.1 ЗЗД, поради нарушение на забраната пълномощникът да договаря с лице, което също представлява, договора за покупко-продажба на недвижими имоти в землището на с. Т., общ. Каварна, сключен с нотариален акт вх.рег. № 3640/26.09.2003 год., акт № 1* т.ІV, нот.дело № 1716/2003 год. на СВп при КРС, между Г продавач и М. В. А.-като купувач и в частта, с която е отхвърлен иска на М. Вл. А. срещу Р. М. А. за заплащане на цената, платена по договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт вх.рег. № 3640/26.09.2003 год. акт № 1* т.ІV, нот.дело № 1716/2003 год. на СВп при КРС, в размер /след увеличение във въззивното производство/ на 10 000 лева. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК – противоречие с решение № 296 от 31.03.1992 год. по гр.дело № 98/1991 год. І г.о. на ВС и с решение № 679 от 11.10.2007 год. по т.дело № 335/2007 год. на ВКС, ТК по приложението на чл.26, ал.1 във връзка с чл.38, ал.1 ЗЗД. По допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение по насрещния иск по чл.34 ЗЗД се сочи като основание противоречие с решение № 28 от 28.02.1999 год. по гр.дело № 3114/1997 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 1 от 19.03.2001 год. по гр.дело № 687/2001 год. ІІ г.о., тълкувателно решение № 71 от 1970 год. на ОСГК на ВС и решение № 72 от 05.04.2004 год. по гр.дело № 2645/2002 год. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да уважи иска по чл.26, ал.1 във връзка с чл.38, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че при сключване на договора за продажба от 26.09.2003 год. продавачката Г. Й. К. /майка на ищцата/ била представлявана от пълномощник, който представлявал също и купувачката М. В. А./сега касатор/, без пълномощно рег. № 10386/28.07.2003 год. на нотариус с рег. № 274 и район на действие СРС, да съдържа изрично съгласие на упълномощителката пълномощникът да договаря за нея с друго лице, което също представлява. Сделката е обявена за нищожна като сключена в нарушение на забраната по чл.38, ал.1 ЗЗД – липсва ясно и недвусмислено съгласие на упълномощителката представителят й да договаря с купувачката в качеството му на пълномощник и на последната. Според въззивния съд, съгласието не може да се извежда по косвен път – доколкото в пълномощното е посочено, че пълномощникът има право да определи условията за сключване на договора, под условия в случая не може да се разбира начинът, по който да бъде сключен договора, а именно право да се действа като пълномощник и на двете страни.
Решението на въззивната инстанция не противоречи на практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с решение № 296 от 31.03.1992 год. по гр.дело № 98/1991 год. І г.о. и решение № 679 от 11.10.2007 год. по гр.дело № 335/2007 год. ТК.
Разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД урежда две различни хипотези – договаряне сам със себе си и множествено представителство. Предпоставките на второто предложение на чл.38, ал.1 ЗЗД са: а/ представителят едновременно да е представител на две различни лица; б/ между тези лица да се сключва договор; в/ договорът се сключва за всяка от страните чрез представителя; г/ поне един от упълномощителите да не е дал съгласието си представителят да действа по този начин. Правната норма цели предотвратяване конфликта на интереси, които представителят трябва да прокара при сключване на сделката, доколкото съществува възможност да се извлече за другиго неследваща се облага, като се жертват /изцяло или частично/ интересите на упълномощителя. Наличието на възможност за извличане на облага е единствената предпоставка, подлежаща на доказване в хипотезата на чл.38, ал.1, предл.второ ЗЗД, без да е необходимо да се доказва самия конфликт на интереси или реалното увреждане на упълномощителя. Именно за да се спестят трудностите по доказване на конфликта на интереси е установена и нормата на чл.38, ал.1, предл.второ ЗЗД. Правилото установява законова забрана, чието нарушение влече след себе си нищожност /чл.26, ал.1 ЗЗД/. В процесния случай, възможност да бъде пожертван интереса на продавачката по договора от 26.09.2003 год. за сметка на този на купувачката, които са представлявани от едно и също упълномощено от тях лице, е била налице щом в пълномощното с рег. № 10386/28.07.2003 год. липсва изричното съгласие на упълномощителката представителят да договаря за нея с конкретно определено лице, но като представител и на последното. Разрешението, възприето от въззивния съд не е в противоречие с даденото в решенията на ВС и на ВКС. Първото от тях /№ 296 от 31.03.1992 год. по гр.дело № 98/1991 год. І г.о./ има предвид първата хипотеза на чл.38, ал.1 ЗЗД, т.е. същинското договаряне сам със себе си, като в случая е очевидна липсата на конфликт между интересите на родителя, действащ като законен представител и интересите на представляваното от него малолетно дете, което придобива имота, тъй като съгласието на облагодетелстваното от сделката лице е дадено от неговия родител съобразно чл.3, ал.2 ЗЛС. Второто решение /№ 679 от 11.10.2007 год. по т.дело № 335/2007 год. на ТК/ пък се отнася до хипотеза на множествено представителство, като обемът на представителната власт е определен по силата на закона – чл.269 във връзка с чл.268 ТЗ – със самото назначаване на ликвидатор, който е единствен представител на обявеното в ликвидация търговско дружество е налице дадено по закон съгласие по смисъла на чл.38, ал.1 ЗЗД. Общото между двете решения е именно наличие на съгласие на представлявания, което има предвид чл.38, ал.1 ЗЗД и при наличието на което сделката е действителна.
Въззивното решение не противоречи и на практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, илюстрирана с приложените решения № 71 от 1970 год./тълкувателно/, № 28 от 28.02.1999 год. по гр.дело № 3114/1997 год. ІV г.о., № 1 от 19.03.2001 год. по гр.дело № 687/2001 год. ІІ г.о. и № 72 от 05.04.2004 год. по гр.дело № 2645/2002 год. ІV г.о., посветени на доказателствената сила на изходящи от страната частни свидетелстващи документи или на обясненията на страната, съдържащи неизгодни за нея факти. Хипотезите, които имат предвид актовете на ВС и на ВКС в цитираните решения касаят признания на неизгодни за страната, респ. за автора на частния свидетелстващ документ факти. В случая, удостовереното в нотариалния акт от 26.09.2003 год. изявление на пълномощника на продавачката, че чрез него тя е получила изцяло и в брой платената от купувачката също чрез него продажбена цена, не съставлява признание на неизгоден за продавачката факт, тъй като не изхожда лично от нея, а от нейния представител. Представителят на продавачката при извършване и на това действие обаче е процедирал като представител и на купувачката, за което липсва изрично съгласие на упълномощителката в пълномощното с рег. № 10386/28.07.2003 год., т.е. пак в противоречие със забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Казусът, предмет на атакуваното решение не попада и в нето една от възможните хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които имат предвид: а/ произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се стигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Обжалваното решение касае приложението на чл.38, ал.1, предл.второ ЗЗД, както и на чл.34 ЗЗД и изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК не съдържа твърдения за някоя от хипотезите, които се обхващат от т.3.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 26.05.2008 год. по в.гр.дело № 73/2008 год. на Добричкия окръжен съд, по жалба вх. № 7* от 18.07.2008 год., подадена от М. В. А. от гр. С., ул.”Г” № 27, ет.1, ап.1.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: