Определение №15 от по търг. дело №601/601 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№15
 
София 15.01.2009 год.
 
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 14.01.2009 год. в състав:
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
                                                                         КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
      
изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело №  601/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 от ГПК.
М. С. М. от гр. С. е подал касационна жалба против решение № 93/04.07.2008 год. постановено по т. дело № 153/2008 год. на Бургаския апелативен съд, с оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и искане за отменяване на въззивното решение, и вместо него да се постанови друго, с което се отменят решенията на общото събрание на СВК “П” от гр. С., взети на 18.09.2005 год.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І ГПК – вх. № 6425/26.08.2008 год. на БАС.
В изложението се поддържат твърдения, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на Върховния съд, но в самото изложение, а и в касационната жалба, не се посочва нито едно решение на ВС или на ВКС, а всички изложени съображения са за неправилност на въззивното решение, и най-вече за незаконосъобразността на взетите от общото събрание на СВК “П” от гр. С., решения на 18.09.2005 год.
Ответникът по касация – СВК “П” от гр. С., не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от процесуалната й допустимост въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел иска, предявен с правно основание чл. 25, ал. ІV от ЗЮЛНЦ, с който се е искало отмяна на взетите от сдружението решения на 18.09.2005 год., за неоснователен.
От представените по делото доказателства е прието за установено, че свикването на ОС е станало от легитимен орган – видно от решение № 661/22.04.2005 год. по фирм. д. № 1115/93 год. на Сливенския окръжен съд, са вписани нов У. и нов УС и КС, като вписаните в решението членове на УС са тези които на свое заседание, проведено на 06.07.2005 год., са взели решение за свикване на Общото събрание на 18.09.2005 год. при посочен в протокола на заседанието дневен ред – избор на нов УС и нов КС и промени в У.
Според въззивния съд е спазена процедурата по свикването на ОС, като това е станало с покана обнародвана в ДВ бр. 63/02.08.2005 год., тоест един месец преди провеждането му, а на събранието са присъствували 50% + 1 от членовете на сдружението – присъствуващите са били 26 членове от общо 40, което е установено от констативен протокол № 21, рег. № 7027/18.09.2005 год. на нотариус К. Т. , и при това положение решенията са взети с изискуемото се обикновено мнозинство.
Въззивният съд счита, че при спазена процедура при свикването му и при наличие на необходимия брой присъствуващи, взетите решения са законосъобразни и затова е приел иска за отмяна на решенията, за неоснователен.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай същественият процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивния съд е този за редовността по процедурата по свикването на общото събрание на ответното сдружение, тъй като този въпрос е от значение за изхода на спора. Независимо от това, касаторът не излага в т. н. “изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І ГПК – вх. № 6425/26.08.2008 год.”, с какво въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и конкретно на коя практика, тъй като в “изложението” не се посочва нито едно решение на ВКС.
Предвид горното настоящият състав на ВКС ІІ т. о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93/04.07.2008 год. постановено по т. дело № 153/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top