О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 15.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 794/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ш. А. и Г. Е. С., действаща лично и като законен представител на С. М. С. и Ж. М. С. , всички от с. З., Област С. З. , срещу решение № 383 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 296/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-4 състав решение № 88 от 02.12.2008 г. по гр. д. № 446/2007 г. за отхвърляне на предявените от касаторите срещу ЗК “У” АД, гр. С. искове по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 07.10.2006г. за разликата до пълния претендиран размер, съответно: за касаторката Г. Е. С. – за разликата от 50 000 лв. до 100 000 лв.; за всеки от касаторите С. М. Е. и Ж. М. Е. – за разликата от 60 000 лв. до 120 000 лв. и за касаторката Н. Ш. А. – за разликата от 30 000 лв. до 50 000 лв.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което молят същото да бъде отменено, а предявените искове – уважени изцяло. Претендират присъждане на направените разноски.
В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото при пътно-транспортното произшествие лице М. С. Ж. /наследодател на касаторите/. Твърди се, че решаващият състав не е отчел липсата на вина от страна на починалия в качеството му на пътник в автомобила, както и обстоятелството, че произшествието е причинено от трето неизвестно лице. Несъгласие е изразено и с размера на определеното на всеки от касаторите обезщетение за неимуществени вреди като се поддържа, че същото е значително занижено и не съответства на претърпяната от тях болка от загубата на наследодателя им.
Изрично оплакване е релевирано и във връзка с липсата на произнасяне по отношение на присъдените разноски от първата инстанция.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и на другите съдилища по приложението на чл. 52 ЗЗД, ориентирана към присъждане на по-високи обезщетения, както и че разглеждането на въпроса за съпричиняване на вредите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касация – ЗК “У” АД, гр. С. и Гаранционен фонд, гр. С. не заявяват становище по допускане на касационния контрол.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С атакуваното решение въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вредите, причинени от виновния за процесното пътно-транспортно произшествие водач Д. Д. , застрахован при ЗК „У” АД по застраховка „Гражданска отговорност”. При определяне размера на обезщетението решаващият състав е съобразил критериите, установени в ППВС № 4/68г., като е взел предвид силната привързаност между ищците и починалия; обстоятелството, че същите преживяват много тежко смъртта на близкия им човек; че ищците С са малолетни, а ищцата Н страда от сериозно заболяване. В резултат на това е счел, че присъдените от първоинстанционния съд обезщетения са справедливи и репарират в достатъчна степен претърпените от всеки от ищците вреди.
С оглед съвместната вина за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие както на третото неизвестно лице /водач на неправилно изпреварващ микробус/, така и на водача на автомобила, в който е пътувал наследодателят на ищците, въззивният съд е преценил, че са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 1/2 и за съответно намаляване на присъдените на ищците обезщетения на половина. Такова намаляване обаче не е извършено предвид липсата на подадена въззивна жалба от страна на застрахователя и влизане в сила на първоинстанционния акт за присъдените с него суми.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставеният от касаторите въпрос за съпричиняване на вредите не е значим за делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Макар и да е изложил съображения за наличие на предпоставките за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на процесното произшествие от страна на застрахования водач на автомобила, решаващият състав не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и не е намалил присъдените на ищците обезщетения, като е отчел обстоятелството, че по отношение на същите решението е влязло в сила. Следователно, въпросът за съпричиняването не отговаря на общото изискване за допускане на касационно обжалване – да обуславя изхода на конкретния спор – и поради това по отношение на него не следва да бъде обсъждано наличието на допълнителните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
На второ място, макар да е от съществено значение за делото, другият релевиран от касаторите въпрос – за размера на присъдените им обезщетения – също не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е налице поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърдението за противоречиво решаване на посочения въпрос от съдилищата е недоказано. Представените в тази връзка три решения – решение № 70 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 2550/2007 г. на СГС, І-6 състав; решение № 189 от 06.10.2008 г. по гр. д. № 1013/2008 г. на САС и решение № 275 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1595/2008 г. на САС – не следва да бъдат обсъждани изобщо, тъй като липсват данни за влизането им сила.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение по гр. д. № 296/2009 г.
Що се отнася до липсата на произнасяне по въззивната жалба досежно присъдените от първоинстанционния съд разноски, този въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Решаването на същия следва да бъде извършено в производството по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 383 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 296/2009 г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: