ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 150
София, 13.05.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр.дело № 7705/2013год.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх.№2819/21.03.2014г., подадена от [фирма] чрез адв. В. П., с която се иска изменение на постановеното от ВКС определение №393 от 13.03.2014г. в частта за разноските като в полза на дружеството се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложеното по делото адвокатско пълномощно от 12.11.2013г.
Насрещната страна Ц. Т. Ц. в писмен отговор, представен чрез адв.М., поддържа възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Определението на Върховния касационен съд е постановено в полза на [фирма], доколкото дружеството е ответник по касационната жалба на Ц. Т. Ц., подадена чрез адв. М.М., срещу въззивно решение от 23.07.2013г. на Окръжен съд [населено място], а с цитираното определение ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението, и тя има право да получи съдебно-деловодните разноски по делото, стига да ги е поискала своевременно и да е доказала в процеса реалното им извършване. В случая, страната е сезирала надлежно съда с искане за присъждане на разноски с отговора по касационната жалба, в който е инкорпориран и списък на разноските. В хода на производството обаче не са ангажирани доказателства претендираните разноски в размер 900лв. реално да са извършени. Действително с отговора е представен договор за правна помощ от 12.11.2013г., видно от който страните са договорили, че дължимото възнаграждение за процесуална защита е в размер 900лв., уговорен е начинът за изплащане на това възнаграждение – “в брой”. Липсва обаче отбелязване в съответната за това графа от пълномощното плащането да е извършено. Други доказателства за това договореното възнаграждение да е реално изплатено не са ангажирани по делото, а данни за това не се съдържат и в представеното на лист 23 от делото пълномощно. Следва да се посочи, че в т.1 на ТР№6/2012 от 06.11.2013г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС изрично е прието, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В процесния случай липсва такова отразяване в договора за правна помощ, поради което и молбата се явява неоснователна.
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№2819/21.03.2014г., подадена от [фирма] чрез адв. В. П., с която се иска изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното от ВКС определение №393 от 13.03.2014г. по гр.д.№ 7705/2013г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ