О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 29.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5833/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Ц. Й. Д.,чрез процесуален представител адв.Д. Е., срещу решение №200/10.05.2013 г. по гр.д.№1122/2013 г. на Старозагорския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба М. Д. Л. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Въззивният съд е отменил решение № 143/31.01.2013 г. по гр.д.№5474/2012 г. на Старозагорския районен съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на касатора обезщетение за причинени неимуществени вреди , по иск предявен въз основа на чл.45 ЗЗД, над сумата 3 000 лв. и са присъдени разноски на страните. Вместо това е постановил осъждане на ответника да заплати на касатора сумата 3 000 лв. обезщетение ,ведно със законната лихва от 17.05.2011 г. и 280 лв. разноски. Искът до размер на претендираната сума от 15 000 лв. е отхвърлен.Присъдени са и 1 680 лв. разноски за ответника.Въззивният съд е приел,че със споразумение по нохд № 1023/2012 г. на Старозагорския районен съд ответникът е признат за виновен, в извършването на престъпно деяние по чл. 129 ал.1 НК – на 17.05.2011 г. причинил средна телесна повреда на касатора, изразяваща се в счупване на ъгъла на долната челюст в дясно, отстраняване на зъб № 8, оток и кръвонасядане на дясната лицева половина. С решението, постановено по дело №2079/2012 г. на ВКС, ІІІ н.о.искането на ответника за възобновяване на наказателното производство поради съпричиняване от страна на касатора и преквалифициране на деянието по чл.132 НК не е уважено. Поради това въззивният съд също е счел, че не е налице съпричиняване.Същевременно е приел, че обезщетението по чл.52 ЗЗД следва да бъде определено по справедливост, като се отчетат всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.В случая е счел,че трябва се вземе пред вид заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, според което при извършване на деянието ответникът е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от поведението на пострадалия, отправил към него израз с изключително циничен смисъл. Приел е също и че ответникът страда от захарен диабет І тип, инсулинозависим, което заболяване води до раздразнителност и бърз интензитет на негативните емоции.Поради това е направил извод, че присъденото обезщетение от първоинстанционния съд в размер на сумата от 9 000 лв. следва да бъде намалено на 3 000 лв.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа становище за недопустимост на въззивното решение,като посочва,че съображения за това са наведени в касационната жалба.В нея не са изложени точни аргументи, обосноваващи становището за недопустимост. Поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като извежда следните въпроси:
-длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по съществото на спора да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка и всички свързани и относими по спора факти и обстоятелства,за които са събрани допустими доказателства по делото и имат отношение към оплакванията в насрещната въззивна жалба по отделно и съвкупност, в качеството на втора инстанция по същество.
-каква е доказателствената тежест на приетата по първоинстанционното дело съдебномедицинска експертиза,след като заключението й противоречи на практиката на ВКС,според която силното раздразнение е приравнено към физиологичния афект; може ли съдът да не изхожда от конкретните факти и доказателства по делото, а да обосновава решението си единствено на това заключение, което противоречи на заключенията на две съдебно-психологични експертизи и на обсъждани факти и обстоятелства,които са установени безспорно с влезлите в сила актове на наказателните съдилища; може ли съдът да извършва преценка на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда- в случая споразумение и решение на ВКС.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, ВКС, състав на ІІІ г.о., констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца-касатор в настоящото производство, с иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 15 000 лв., който е уважил до размер на сумата 9 000 лв. и отхвърлил до пълния размер.Решението му е обжалвано от ответника в осъдителната част. Ищецът е подал в законовия срок отговор на въззивната жалба, а така също и насрещна жалба.Същата не е администирана ,прикачена е към задната корица на въззивното дело и по нея въззивният съд не се е произнесъл.В мотивите към решението си е приел, че обезщетението следва да се определи в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото в размер на 3000 лв.,т.е. че въззивната жалба е частично основателна. С диспозитива на решението е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е присъдено обезщетение над сумата 3000 лв., осъдил е ответника да плати на ищеца сумата 3000 лв. и е отхвърлил иска до претендираната сума от 15 000 лв.
С оглед мотивите и диспозитива на така постановеното решение на въззивния съд настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира следното:
Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ССГТК преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, касационният съд се произнася, дали са налице общи и допълнителни основания за допускане до касационен контрол.Тази преценка не се отнася за проверката за валидност и допустимост на въззивното решение , тъй като за спазването на процесуалните норми, които ги обуславят, касационният съд следи служебно.Въпросът относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран или да не е бил обоснован, както е в настоящия случай, от касатора.Налице е вероятност въззивният съд да се е произнесъл свръх петитума ,съдържащ се във въззивната жалба- тя е насочена срещу решението на първоинстанционния съд само в осъдителната му част до размер на сумата 9000 лв. Като се е произнесъл,че отхвърля иска за разликата до 15 000 лв.въззивният съд е излязъл извън нейния обхват.Поради това обжалваното решение следва да бъде допуснато служебно до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №200/10.05.2013 г. по гр.д.№1122/2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
Указва на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 300 лв. и да представи документ за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.В противен случай производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: