4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№150
София06.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 949/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение от 08.07.2010 г. по в.гр.д.№ 5327/2009 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-„б” състав, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд по гр.д.№ 21539/2007 г. в осъдителната част по предявения от [фирма] частичен иск / от общ размер от 14 642.59 лева/ с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ за сумата 3 000 лева – парична равностойност на дружествен дял при прекратено членство в ответното дружество, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
К. поддържа доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.125, ал.3, във вр. с чл.140 ТЗ относно момента на настъпване прекратяването на членственото правоотношение и съответно за изискванията по Закона за счетоводството за изготвянето на счетоводен баланс на дружеството, относим към посочената дата; съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението, с присъждане на разноски по делото.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на спора материалноправен и процесуалноправен въпроси, а именно: 1. Моментът на настъпване на конститутивното действие на решението на общото събрание на съдружниците за изключването на съдружник по отношение на съдружниците и по отношение на третите лица и 2. Възможно ли е със счетоводна експертиза да се установява действителната балансова стойност на активите на дружеството или за такава следва да се вземе посочената в баланса, както и за крайната дата на съставяне на баланс съгласно изискването на ЗСч. Твърди се, че произнасянето по тези въпроси е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник изразява становище за недопускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, решаващият съдебен състав на Софийски градски съд е приел, че паричната равностойност на дружествения дял на ищеца следва да се определи на база коригирания баланс на дружеството към 31.12.2006 г., предвид констатациите на единичната и тричленна счетоводни експертизи за допуснато незаконосъобразно включване в баланса на [фирма]/сега Е./ на извънреден разход в размер на 41 000 лева и то по решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от 14.02.2007 г., т.е след датата на съставяне на баланса и извън релевантния по делото период – към м.12.2006 г. Направен е извод, че при коректно изготвен счетоводен баланс, във вр. с чл.23 ЗСч, делът на изключения съдружник би имал положителен израз за сумата 14 642.59 лв.
За неоснователни са счетени доводите на ответното дружество/сега касатор/ относно крайния срок за съставянето на баланса, както и необходимостта балансовата стойност на имуществото на дружеството да се определи към момента на вписване в търговския регистър на решението на ОС за изключване на съдружника. В тази връзка са изложени подробни правни съображения във връзка с приложението на чл.140 ал.3 и ал.4 ТЗ, с извод, че решенията на ОС, касаещи промяна на персоналния състав на съдружниците във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно действие.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Независимо от наличието за общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация по формулираните правни въпроси, които са от значение за правните изводи на решаващия съд, като недоказано следва да се прецени допълнителното основание по т.3 на същата разпоредба.
По първия поставен въпрос е създадена задължителна за съдилищата практика на ВКС – така, напр. решение № 690 от 03.12.2008 г. по т.д.№ 349/2008 г., ІІ т.о., решение № 39 от 15.04.2011 г. по т.д. № 526/2010 г., І т.о. и др., в които е прието, че решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, във вътрешните отношения между съдружниците пораждат незабавно действие, като предвидения в чл.140, ал.4 ТЗ ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица. В случая липсва основание за промяна или изоставяне на тази трайно установена съдебна практика относно дадените разрешения по приложение на посочената правна норма.
По приложението на императивната норма на чл.125, ал.3 ТЗ относно начина на уреждане на имуществените последици между дружеството и изключения съдружник, включително и относно възможността за оспорване в рамките на процеса на извършените счетоводни записвания по баланса на дружеството и за извършване проверка за редовността на тези записвания чрез съдебно-икономическа експертиза, също е налице последователна съдебна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава. Така, например, в решение № 224 от 10.09.2010 г. по т.д.№ 765/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, изрично е прието, че дължимата равностойност на дружествения дял на съдружник, участието на който в капиталово търговско дружество/ правно и структурно обособено в О./ е преустановено, се базира или на съставен от дружеството междинен баланс, нямащ обвързваща съда материална доказателствена сила и подлежащ на проверка при оспорване, или на специализирана икономическа експертиза, преценявана съобразно разпоредбата на чл. 157 и сл. ГПК/отм./, сега чл.195 и сл. ГПК. В цитираното решение е извършено препращане и към друг, задължителен за съдилищата съдебен акт на ВКС – решение по т.д. № 504/2008 г., ІІ т.о., постановен при действието на новия ГПК и също попадащ в обхвата по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно указанията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Дори и да се счете, че е съществувала противоречива съдебна практика по посочения правен въпрос, тя вече е преодоляна и не се налага даване на ново правно разрешение от касационната инстанция.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника па касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, тъй като с отговора по чл.287 ГПК не са представени доказателства за действително направени разноски.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 08.07.2010 г. по в.гр.д.№ 5327/2009 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-„б” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: