О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
С. 04.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 5284/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. В., подадена от особения му представител адв. К. Г. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-В с-в, от 24.11.2014г. по в.гр.д. № 17091/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 46 с-в, от 25.03.2013г. по гр.д. № 22330/2009г., с което е признато за установено между Р. Е. Г. от една страна и З. В. С. и П. Н. В. от друга, че сключеният на 22.03.2000г. договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен като привиден, прикриващ договор за дарение, и на основание чл. 124 ГПК е признато за установено по отношение на П. Н. В., че Р. Е. Г. е собственик по силата на дарението от 22.03.2000г. на същия недвижим имот, подробно описан в решението.
Ответницата по касация Р. Е. Г. в подадения от пълномощника й адв. П. Б. Г. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел за доказано, че действителната воля на страните по сделката – З. С. като продавач и Р. Г. като купувач, е била сключването и настъпването на правните последици на безвъзмездния договор за дарение. Представеното по делото споразумение, подписано от страните по договора в деня на сключването му в присъствието на трима свидетели, за привидност на продажбата като прикриваща договор за дарение, съдът е ценил като обратно писмо. Приел е за неоснователни доводите на ответника П. В. за липса на достоверна дата и на негов подпис под споразумението с мотиви, че датата на съставяне на обратното писмо е без значение, а волеизявление на неучастващо в сделката лице не е необходимо. В качеството си на съпруг П. В. придобива вещни права върху прехвърления имот по силата на закона, поради което неговите права са функция и изцяло зависят от волеизявленията на страните по договора както относно сключването му, така и относно уговарянето на привидността на същия. Но дори и да се приеме, че подписаното само от съпругата Р. Г. обратно писмо е непротивопоставимо на ответника П. В., то същото има значение на начало на писмено доказателство и е предпоставка за допускане на свидетелски показания. Въз основа на показанията на разпитаните по делото две свидетелки съдът е приел, че волята на страните по договора е била сключване на договор за дарение, мотивиран от описаните от свидетелите роднински взаимоотношения. По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинсанционното решение, с което е признато за установено между Р. Е. Г. от една страна и З. В. С. и П. Н. В. от друга, че сключеният на 22.03.2000г. договор за покупко-продажба на недвижим имот е нищожен като привиден, прикриващ договор за дарение, и на основание чл. 124 ГПК е признато за установено по отношение на П. Н. В., че Р. Е. Г. е собственик по силата на дарението от 22.03.2000г. на същия недвижим имот.
К. П. Н. В., чрез назначения му от съда особен представител адв. К. П., моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправните въпроси: „Обвързан ли е ответникът от документ, подписан от ищеца и другия ответник. Може ли документ, подписан само от единия необходим другар и прехвърлителя да се приеме за обратно писмо или начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК”; „Правата на съпруга по възмездна прехвърлителна сделка по време на брака могат ли да бъдат ограничавани с едностранно изявление на другия съпруг”; „Представлява ли начало на писмено доказателство документ, който не носи подписа на страна, която оспорва твърденията, за които документът е основание да бъдат допуснати свидетелски показания” и „Следва ли да се разглежда като писмено доказателство по чл. 165, ал. 2 ГПК двустранен договор, подписан от другите страни в процеса”. По първите два въпроса касаторът обосновава основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с определение № 364/09.03.2012г. по гр.д. № 1235/2011г. ІІІ г.о. ВКС, по третия въпрос обосновава противоречие с решение № 464/16.06.2010г. по гр.д. № 1069/2009г. І г.о. ВКС, а по последния въпрос обосновава противоречие с посочените по-горе и представени с изложението два съдебни акта на ВКС.
ВКС намира, че поставените въпроси, които по различен начин формулират спорния по делото въпрос за значението на представеното по делото „споразумение” /сключено между страните по процесната сделка с цел доказване на привидност на продажбата/ – дали то има характер на обратно писмо, на начало на писмено доказателство или е ирелевантно за спора, са от значение за решаването на делото.
Не е налице обаче твърдяното противоречие с практиката на ВКС. С редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 775 от 22.11.2010г. по гр.д. № 929/2009г. І г.о. ВКС, решение № 30 от 11.02.2015г. по гр.д. № 4188/2014г. ІV г.о. ВКС и други цитирани в последното като съдебна практика решения, включително представеното от касатора, непротиворечиво ВКС приема, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения в чл. 21, ал. 1 СК /респ. чл. 19, ал. 1 СК-отм./ режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който принос се предполага до доказване на противното. Това обаче не означава, че по силата на закона този съпруг става и страна по договора. Затова обратният документ, изхождащ от съпруга – купувач и удостоверяващ действителните отношения между страните по договора, не обвързва неучастващия съпруг. В този случай подписаният от единия съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията и по отношение на неучастващия. Тъй като двамата съпрузи имат качеството на необходими другари, когато единият признава симулативния характер на сделката, а другият го оспорва, съгласно правилото на чл. 217 ГПК /респ. чл. 173 ГПК – отм./, ако фактическите им твърдения относно общите факти си противоречат, съдът следва да ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Когато единият съпруг не е в кръга на договарящите и не е подписал документа, разкриващ симулативността на сделката, този документ няма обвързваща доказателствена сила за него, но може да послужи за начало на писмено доказателство, респ. и за предпоставка за допустимост на свидетелските показания /чл. 165, ал. 2 ГПК/.
В. решение е постановено в съответствие с цитираната практика по прилагането на чл. 165, ал. 2 ГПК. В. съд е изложил мотиви, основани на значението на представеното по делото „споразумение” и на начало на писмено доказателство и предпоставка за допускане на свидетелски показания, а симулацията е приел за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-В с-в, от 24.11.2014г. по в.гр.д. № 17091/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: