5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 15.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1579 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЗД [фирма], [населено място], срещу решение № 71 от 09.01.2015г. по гр.д. №2695/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение №3975 от 04.06.2014г. по гр.д.№624/2013г. на Софийски градски съд, ГО, I -20 състав, в частта, с която исковете с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД на М. Й. С. срещу ЗД [фирма], [населено място], са отхвърлени до размер на сумата 30 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.01.2008г.- деня на увреждането до окончателното изплащане и в частта, с която М. Й. С. е осъдена да заплати на ЗД [фирма], [населено място] разноски над сумата 3081,43 лева, като вместо това ЗД [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на М. Й. С. на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.01.2008г. в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2008г. до окончателното й изплащане, както и да заплати по сметка на САС дължимите такси за производството в размер на 2000 лева. К. жалбоподател счита, че въззивният съд, в противоречие на установеното от събраните доказателства и на закона, е приел, че презумпцията за вина на застрахования водач не е оборена. Поддържа, че от събраните по делото свидетелски показания и от заключението на автотехническата експертиза се доказва по безспорен начин, че ударът за водача е бил непредотвратим, считано от момента, в който за пръв път е могъл да възприеме пешеходката, тъй като тя е лежала на пътното платно. Поддържа, че въпреки това съдът не е обсъдил събраните в исковото производство доказателства, а е неправил решаващия си извод за настъпило ПТП от показанията на ищцата в досъдебното производство.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като жалбоподателят поставя въпроса: Доказано ли е с надлежни доказателствени средства в процеса, правоизключващото възражение на застрахователя относно наличието на „случайно деяние“. К. жалбоподател сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителните разяснения в т.1 и т.2 от ППВС№ 7/1959г. и в т.9 ППВС №7/1977г., както и в противоречие с решение №72 от 12.03.2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., в което се приема, че е неправилно решението, ако не е изпълнено вмененото на съда задължение да основе решението си върху установени по делото обстоятелства, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК.
Ответницата М. Й. С. оспорва жалбата, като твърди, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не се посочва правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си е основание да не бъде допуснато касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени частично първоинстанционния акт, въззивният съд е приел за установено виновно противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Мазда“ – Мариана Б., която в нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП при избиране на скоростта на движение при извършване на ляв завой не се е съобразила в достатъчна степен с атмосферните условия, вследствие на което е причинила процесното ПТП, при което е пострадала ищцата М. Й. С.. Въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, възлиза на 30 000 лева. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил като относими вида и характера на претърпените от ищцата телесни увреждания, възрастта й към момента на произшествието и социално – икономическите условия в страната към същия момент.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Поддържаното в изложението на касационните основания твърдение за неизпълнение на задължението на съда да основе решението си върху установени по делото обстоятелства, както и формулираният въпрос дали е доказано с надлежни доказателствени средства в процеса правоизключващото възражение на застрахователя относно наличието на „случайно деяние“, не съставляват въпроси по приложение на закона, а съставляват оплаквания за допуснато нарушение на процесуалния закон от въззивния съд, съответно биха съставлявали основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Дори да се приеме, че тъй като цитираната в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК практика касае функционалния характер на отговорността на застрахователя спрямо тази на застрахования, в частност при случайно деяние, за настъпването на което застрахованият водач не отговаря, то касаторът поставя този въпрос като обуславящ изхода на спора, в случая не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.2 от ППВС №7/59г. отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. В т.9 от ППВС №7/77г. ВС се произнесъл, че отговорността на застрахователя е функционална, като е обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. Затова в случаите, при които застрахованият не следва да отговаря пред пострадалия -например при непреодолима сила, не дължи обезщетение и застрахователят.
В случая въззивният съд е съобразил изцяло задължителните за съдилищата разяснения в посочените постановления, като е изследвал наличието на причинна връзка между поведението на застрахования водач и настъпилите вреди. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, относими към пораждане на задължението на застрахования водач за заплащане на обезщетение за вредите, претърпени от пострадалата от ПТП ищца, съответно за обусловеното от него задължение на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства, свидетелски показания, както и заключението на автотехническата експертиза, като е направил извод за наличието на причинна връзка между поведението на застрахования водач и настъпилото ПТП. Доколко фактическите констатации на съда относно наличието на причинна връзка се подкрепят от събраните по делото доказателства , е въпрос на правилност на обжалваното решение, който не следва да се обсъжда във фазата на селектирането на касационните жалби.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответницата по касационната жалба М. Й. С. следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2000 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71 от 09.01.2015г. по гр.д. №2695/2014г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗД [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на М. Й. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица][жилищен адрес] направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.