О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София,28.03. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1799 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Строителна компания- Валзах“ ЕООД срещу решение № 108/28.03.2018г. по в.т.д. № 58/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 491/16.11.2017г. по т.д. № 53/2016г. на ОС-Смолян за отхвърляне на иска на касатора по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на Община Златоград, че дружеството има следните вземания:1/ 25 400лв. главница, която представлява част от стойността на извършени строително-монтажни работи на обект Външно водоснабдяване на с. Ерма река, на обща стойност 96 274,90лв., с които ответната община неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2016г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 7474,47лв. върху главницата от 30.03.2013г. до 29.03.2016г. по заповед за изпълнение на парично задължение № 15/04.04.2016г. по ч.гр.д. № 86/2016г. на РС-Златоград; 2/ 24 274,90лв. главница, която представлява част от стойността на извършени строително-монтажни работи на обща стойност 96 274,90лв., с които ответната община неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2016г. до изплащане на вземането; 7 405,79лв. мораторна лихва върху главницата от 30.03.2013г. до 29.03.2016г. по заповед за изпълнение на парично задължение № 16/04.04.2016г. по ч.гр.д. № 87/2016г. на РС-Златоград; 3/ 24 000лв. главница, която представлява част от стойността на извършени строително-монтажни работи на обект Външно водоснабдяване на с. Ерма река, на обща стойност 96 274,90лв., с които ответната община неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.2016г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху тази главница в размер на 7 321,92лв. от 30.03.2013г. до 29.03.2016г. по заповед за изпълнение на парично задължение № 17/04.04.2016г. по ч.гр.д. № 88/2016г. на РС-Златоград;4/ 23 500лв. главница, представляваща част от стойността на извършени строително-монтажни работи на обект Външно водоснабдяване на с. Ерма река, на обща стойност 96 274,90лв., с които ответната община неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата от 30.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането; мораторната лихва върху тази главница в размер на 7 169,37 лв. от 30.03.2013г. до 29.03.2016г. по заповед за изпълнение на парично задължение № 18/04.04.2016г. по ч.гр.д. № 89/2016г. на РС-Златоград, като неоснователни и недоказани.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията Община Златоград в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след съединяване на няколко дела спорът е висящ по иск с правно осн. чл.422 ГПК за вземане в общ размер на 96 274,90лв. и съответните мораторни лихви за посочените периоди. В исковата молба се твърди, че вземането за главница произтича от извършени от ищеца СМР по отношение на имот, собственост на Община Златоград, без да е бил сключен със собственика договор за изработка, като собствeникът не се е противопоставил на изграждането им и ползва процесния водопровод. Претендира се заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от страна на ответника. Въззивният съд е констатирал, че вземане в същия размер е било предявено в друго предходно исково производство между същите страни, на друго основание – договорно, който иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 129/2010г. по описа на ОС-Смолян на 04.04.2011г. ПАС е приел, че възражението на ответната община за погасяване по давност на вземането, възникнало на извъндоговорно основание, е основателно, тъй като заявленията по чл.410 ГПК относно същото са били подадени на 30.03.2016г., а процесните СМР са били извършени и приети съгласно протокол № 1, обр.19 на 30.05.2004г., т.е. съдебното им предявяване е след изтичане на петгодишния срок по чл.110 ЗЗД. Въззивната инстанция е направила извод, че вземанията по гр.д. № 129/2010г. по описа на ОС-Смолян и по заповедните производства, с оглед на които е образувано и това по иска с правно осн. чл.422 ГПК, са предявени на различни основания, поради което докато е бил висящ процесът по гр.д. № 129/2010г. на СОС не е спряла да тече давността съгласно чл.115, ал.1 б. „ж“ ЗЗД спрямо вземането въз основа на неоснователно обогатяване. Допълнително решаващият състав е изложил аргумент, че вземането на договорно основание е било отхвърлено с влязло в сила съдебно решение и на осн. чл.116,ал.1,б.“б“ ЗЗД давността не се смята прекъсната за него.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС или да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай представеното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа само един правен въпрос: Какво е значението на извършената от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация на предявените искове в случаите, когато искът е отхвърлен с влязло в сила решение и давността не е прекъсната на основание чл.116, ал.1, б. «б» ЗЗД, при повторно предявяване на иск за същото вземане по вид и размер и между същите страни? Въвежда се допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като според касаторът въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Правният въпрос е обоснован с довод, че забавянето в предявяване на иска по чл.59 ЗЗД е било обусловено от дадена първоначално погрешна правна квалификация на предявения иск в предходен исков процес, приключил като краен резултат с коментираното решение по гр.д. № 129/2010г. на ОС- Смолян. Настоящият състав на ВКС намира, че така изложените доводи не са били обсъждани от ПАС в обжалваното въззивно решение, т.е. липсва произнасяне по тях, което да е обусловило крайното правно разрешение на спора. Освен това съдът не е направил извод, че се касае до „същото вземане“ с оглед различните основания за възникването им – в първия случай е договорно, а във втория – неоснователно обогатяване. Поради което и въпросът не покрива изискванията към общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Във фазата по чл.288 ГПК съставът на ВКС не може да обсъжда за пръв път доказателства и да се произнася по твърдения на касатора във връзка с тях, които не са обхванати от произнасянето на въззивната инстанция.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
В полза на ответната Община Златоград на осн. чл.78, ал.8 ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 108/28.03.2018г. по в.т.д. № 58/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Строителна компания- Валзах“ ЕООД да заплати на Община Златоград сумата от 100лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: