ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
гр. София, 19.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1546/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „ЕЛВИРИС“ООД-гр.София, ЕИК:[ЕИК] срещу решение №7 от 08.01.2019 г. по гр.д. № 356 /18 на Софийски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №141 от 08.08.2017г. по гр.д. №740/2016 на РС-Ихтиман, с което, по иска с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявен от страна на „Уникредит лизинг“АД срещу „Котарски“ЕООД и дружеството-касатор, е признат за относително недействителен, на основание чл.135 ал.1 ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 194,т.ІІ,рег. № 3116, дело №342/2015 на нотариус Р. Генев, рег.№ 485 в рег. на НК по силата, на който „Котарски“ЕООД е продало на „ЕЛВИРИС“ООД-гр.София описания в цитирания нотариален акт недвижим имот на цена от 8600 лева.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна „Уникредит лизинг“АД в писмен отговор на касационната жалба чрез своя пълномощник изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.3 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови решението си в обжалваната част, съставът на въззивния съд е приел като релевантни за спора следните факти:
На 19.02.2008 г. е възникнало вземане в полза на „Уникредит лизинг“АД срещу „Котарски“ЕООД основано на запис на заповед 081622, изд. на 19.02.2008 г. по силата на който последният се е задължил към „Уникредит лизинг“АД за сумата от 88 972,43 евро. Въз основа на ценната книга в полза на ищеца по настоящия иск на 13.032012 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 56 374,07 евро-неплатен остатък от горното задължение. На 11.09.2015 г. е сключен процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 194,т.ІІ,рег. № 3116, дело №342/2015 на нотариус Р. Генев, рег.№ 485 в рег. на НК по силата, на който „Котарски“ЕООД е продало на „ЕЛВИРИС“ООД-гр.София описания в цитирания нотариален акт недвижим имот на цена от 8600 лева, при данъчна оценка в размер на 20 032,70 лева и пазарна цена към датата на сключването на договора в размер на 167 277 лева, съгласно заключението на в.л. по СТОЕ. Приобретателят на имота ответното дружество „ЕЛВИРИС“ООД в лицето на своя управител И. Неделчев е бил наясно с обстоятелството, че дружеството-продавач „Котарски“ЕООД се явява длъжник на „Уникредит лизинг“АД, доколкото нему е било връчено на 23.04.2012 , т.е. преди сключването на договора за продажба, запорно съобщение от ЧСИ за запориране на вземания, които дружеството –длъжник „Котарски“ЕООД има към „ЕЛВИРИС“ООД. С оглед възраженията от страна на ответниците, че атакуваната с иска по чл.135 ал.1 ЗЗД сделка няма увреждащ характер за кредитора, доколкото неговият длъжник притежава и друго имущество, въззивният съд е изложил съображения, че според цитираната от него в решението практика на ВКС, това обстоятелство е ирелевантно за уважаване на иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, доколкото право на кредитора е да избере срещу кой имот на длъжника да насочи изпълнение, доколкото цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредитора-чл.133 ЗЗД.
От всичко изложено, съдът е направил извод за наличие на фактическия състав , пораждащ правото на отменителния иск по чл.135 ал.1 ЗЗД: продавачът се явява длъжник спрямо ищеца, с оглед на което разпореждането му с имот от своето имущество се явява увреждащо независимо от цената, на която се продава и приобретателя е знаел за това, тъй като е бил наясно със задълженията на длъжника към конкретния кредитор.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора като правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая , в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК не се формулира изобщо правен въпрос. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси възпрепятства възможността ВКС да направи преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК за наличие на основание за допускане до касация. Отделно от това липсва и каквато и да е била обосновка на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК, посочени в изложението само като законов текст. Вместо това се навеждат само общи оплаквания за неправилно приложение на материалния закон-чл.135 ал.1 ЗЗД, необсъждане на всички доказателства и на всички оплаквания във въззивната жалба и за необоснованост. Подобни оплаквания са от значение по отношение правилността на въззивното решение, което не е предмет на преценка във фазата на произнасяне на ВКС по чл.288 ГПК относно наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация.
В полза на ответника по КЖ „Уникредит лизинг“АД следва да се присъдят разноските в настоящето производство в размер на 3 361,64 лева-договорено и заплатено адв.възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и платежен документ-извлечение от разплащателна сметка,приложени към отговора на КЖ.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№7 от 08.01.2019 г. по гр.д. № 356 /18 на Софийски окръжен съдв обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЕЛВИРИС“ООД-гр.София, ЕИК:[ЕИК] да заплати на „Уникредит лизинг“АД-София разноските в настоящето производство в размер на 3 361,64 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.