О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№150
гр.София, 07.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 26/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. В. Р. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 42531 от 11.05.2011 год. срещу въззивното решение от 23.02.2011 год. по гр.дело № 11135/2010 год. на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ-в състав, с което е потвърдено решението от 29.03.2010 год. по гр.дело № 44480/2008 год. на Софийския районен съд, 50-ти състав. С първоинстанционното решение е бил уважен предявения срещу касатора и срещу Р. В. Р. установителен иск, че В. Г. П.-Д. е собственик на основание частно саморъчно завещателно разпореждане, съставено от дядо й В. Р. М. на 28.10.1985 год. и обявено на 14.05.1992 год., на следния недвижим имот: апартамент № * в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ * кв.м., при граници: отляво – ап.*/краен/, отдясно-ап.*, отгоре-ап.*, отдолу-ап.* с прилежащо избено помещение № * без съседи, заедно с *% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, които според касатора, се решават в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво от съдилищата, както следва: а/ищцовата страна е знаела за упражнявана от двамата ответници фактическа власт върху апартамента – Р. В. Р., събирала приходите от жилището за периода от 1991 год. до 2004 год., а знанието у Р. за постигнати договорки относно извършване на разпоредителни сделки, родствените връзки между ищцата и нейната майка, презумирали наличие и на знание, че С. В. Р. свои * идеална част от вещта; б/ доколко наличието на прекратен брак между един свидетел и ответника/сега касатор/, съпоставено с приятелските и икономически отношения на ищцата с друг свидетел, водят до заинтересуваност на свидетелските показания от първата група; в/ липсата на индивидуализация на имота чрез описване на неговите граници, представлява ли порок от категорията на нищожността на договорите и посочването на административен адрес преодолява ли липсата на индивидуализация? г/придобива ли се собствеността без изрично изявление за изтекла давност и последиците от това изявление имат ли действие занапред? д/нищожно ли е завещанието, ако датата на съставянето му следва подписа на завещателя и обстоятелството, че подписът удостоверява завършеност на изявлението, представлява ли нарушения на изискването за форма, доколкото не съществуват доказателства на коя дата е завършило това изявление? е/заветът на индивидуално определена вещ, която наследодателят не е притежавал поради нищожност на договора, произвежда ли действие? ж/ преразказването на свидетелските показания съставлява ли преценка или обсъждане на доказателствата? з/преценката за достоверност на доказателственото средство представлява ли пристрастното обсъждане на данните по делото?/решение № 1156 от 05.04.1979 год. по гр.дело № 595/1979 год. на ВС, ІІ г.о./; и/ годни доказателствени средства ли са възпроизведените от свидетеля факти и обстоятелства по направени от страната оплаквания, ако намират опора в останалите данни по делото и без да са проверени непосредствено от съда по същество? /решение № 789 от 22.03.1977 год. по гр.дело № 17/1977 год. на ВС, ІІ г.о./ й/ свидетелските показания следва ли да се съпоставят с всички останали доказателства по делото? Обстоятелството дали свидетелят лично е проверил дали с ключа се отключва процесния имот, представлява ли основание за цялостно игнориране на показанията? Обстоятелството, че свидетелят е посещавал имота и в него ответникът Р. е влизал необезпокоявано, споделял е, че сестра му е неглижирала задължението си за заплащане на разноски, необходими за поддържането на вещта, може ли да обоснове извод, че ответникът е упражнявал за себе си фактическа власт върху имота в съответните идеални части? к/ погасяват ли се след доклада по чл.146 ГПК материалноправните възражения за нищожност на договора? л/при констатирана нищожност съдът може ли служебно в мотивите да анализира последиците от нищожността или следва да е сезиран от страната или да е реализирано оспорване от ответника? м/ неправилността на доклада, включително и непълнотата, санира ли се от изявлението на ответника или процесуалния му представител, че не възразява по доклада? н/приетите за безспорни факти ползват ли се с материалната доказателствена сила? о/следва ли когато се осъществява фактическа власт и намерение да се свои съответната идеална част, ответникът да се противопоставя на действията по упражняване на фактическа власт от неговата сестра, за чиято сметка държи останалата една втора идеална част от имота, за да може да придобие по давност съответните идеални части от вещта?
Ответницата по касация В. Г. П.-Д. е на становище, че липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация Р. В. Р. е на същото становище, по същество счита жалбата за неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
К. и ответницата Р. В. Р. са законни наследници на починалия на 06.10.1991 год. техен баща В. Р. М., а ищцата В. Г. П.-Д. е негова внучка – дъщеря на Р. Р..
Със саморъчно завещание от 28.10.1985 год., обявено на 14.05.1992 год. от касатора С. Р., В. Р. М. завещал на ищцата процесния апартамент. Жилището било закупено с договор за продажба от 18.08.1970 год. по реда на НПЖДЖФ/отм./ от В. Р. М. и М. В. С.. Бракът между купувачите бил прекратен с решение от 13.04.1978 год. по гр.дело № 6225/1977 год. на Софийския градски съд, а на 16.10.1985 год. по гр.дело № 12306/1985 год. на Софийския районен съд, 39-ти състав между двамата бивши съпрузи била постигната съдебна спогодба, по силата на която В. Р. М. получил в дял процесния апартамент.
От заключенията на първоначалната и тричленната съдебнографологически експертизи е установено, че ръкописният текст в завещанието от 28.10.1985 год. е написан от В. Р. М., който е и подписал документа.
С нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. С. В. Р. и Р. В. Р. са признати по реда на чл.483 ГПК/отм./ за собственици при равни дялове на процесния апартамент.
С решение от 17.03.2008 год. по гр.дело № 13771/2007 год. на Софийския районен съд, 76-ти състав е била допусната делба на процесния апартамент между С. В. Р. и Р. В. Р. /няма данни, че решението е влязло в сила, а в производството, по което е постановено ищцата В. Г. П.-Д. не е участвала като страна/.
По делото са били представени квитанции за платен данък за имота на името на ищцата В. П. Д. от 23.04.1999 год. и от 29.03.2000 год., както и от 1998 год. и 1999 год. от двамата ответници, а така също и данъчни съобщения за данъци за имота за 2002, 2003, 2005 и 2007 години.
От удостоверението на С.-СДП е видно, че ищцата се е намирала в страната през 1997, 1999, 2000, 2001 и 2004 год.
Градският съд е кредитирал показанията на свидетелката Д. В.-наемател на жилището за времето от 1991 до 2004 год., според която: апартаментът й бил предоставен от Р. Р.; последната казала, че жилището е на дъщеря й В.; едната стая била затворена и там държали вещи на ищцата и майка й; когато В. си идвала в България, отсядала в апартамента, а през 2004 год. му направила основен ремонт; и след 2004 год., по уговорка с В. и майка й, свидетелката ходела да наглежда жилището и да плаща консумативите. Според показанията на свидетелката Ж.-съседка на процесния имот, освен наемателите и В., когато си идва в България, никой друг не е живял в апартамента след смъртта на В. Р..
В. съд е приел, че от показанията на свидетелите Н. и Н.-бивши съпруги на касатора, не се установява той да е упражнявал трайна и необезпокоявана фактическа власт върху имота, тъй като не е живял в него. Прието е, че не е установено касаторът да е заявил спрямо ищцата намерението си да свои имота в релевантния период. Посочено е, че той е знаел за направеното завещание, което лично е обявил през 1992 год. и за да придобие по давност имота или част от него, е следвало да установи, че е противопоставил на ищцата владение и да заяви спрямо нея намерението си да свои.
Върховният касационен съд, състав на І- г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложение на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Съгласно т.1 от тълкувателното решение, материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, относно възприетата от въззивния съд фактическа обстановка или за обсъждането на събраните по делото доказателства. Упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, ВКС се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
К. се е позовал на три решения на Върховния съд, без да е представил копия от тях, за да се прецени дали в действителност е налице противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос. Не е възпроизведено дори частично съдържанието на мотивите на съдебните актове, което жалбоподателят е бил длъжен да стори при твърдение за наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Т. противоречие с решение № 87 от 04.09.1958 год. по гр.дело № 55/1958 год. на ОСГК на ВС се основава на преценка, която самият жалбоподател прави в касационната жалба и изложението към нея дали въззивният съд е спазил процесуалните разпоредби, отнасящи се до предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест. Позоваването на решение № 1156 от 05.04.1979 год. по гр.дело № 595/1979 год. и на решение № 789 от 22.03.1977 год. по гр.дело № 17/1977 год. на Върховния съд, ІІ г.о. отново изхожда от оплакванията за неправилност на решението, този път при преценката на събраните по делото доказателства. След като не са представени копия или поне извадки от цитираните решения на Върховния съд, не би могло да се обоснове предпоставка за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Отговорите на поставените в изложението въпроси по приложението на процесуалните правила относно доказателствата, както и на т.н. опитни правила при преценката на доказателствата и формирането на фактическите изводи на съда са дадени от съдебната практика и не се нуждаят от допълнително доизясняване, освен ако от представен от жалбоподателя съдебен акт от категорията на тези по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е видно противоречиво прилагане на съдопроизводствени правила, както и на опитните правила.
На последно място, липсват предпоставки и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни и материалноправни въпроси не обосновават необходимост от разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК с оглед „точното прилагане на закона” и „развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдържанието на тези две понятия е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ.
В случая, касаторът не се позовава на непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба, които да бъдат изяснени или преодолени чрез разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК. Отделно от това, част от въпросите, формулирани с изложението са свързани с възражението за нищожност на завещанието поради неспазване изискването на чл.25, ал.1, изр.посл.ЗН, каквото обаче се прави едва с жалбата срещу въззивното решение /с отговора на исковата молба е оспорена само автентичността на завещателното разпореждане/. Въпросите, свързани с възражението за нищожност на договора за продажба от 18.08.1970 год., също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по две причини: такова възражение не е било направено с отговора на исковата молба, а и липсата на посочени в договора, сключен по реда на Н., Д. съседи на апартамента, предмет на продажбата, не би могла да обоснове твърдяната липса на предмет на сделката, след като с нея жилището е било индивидуализирано по площ, номер, разположение.
Въпросите, касаещи приложението на правилата за придобиване по давност, също не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК не би имало приносен характер за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съобразно разясненията, дадени с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Допускането на касационно обжалване в случая не би спомогнало за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречивост в правната уредба, не обуславя необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика или за нейното осъвременяване.
В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1 000 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23.02.2011 год. по гр.дело № 11135/2010 год. на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ-в състав по жалба вх.№ 42531 от 11.05.2011 год.
Осъжда С. В. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], кв.К., [улица] да заплати на В. Г. П.-Д. сумата 1 000/хиляда/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/