О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 02.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1743/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Х процесуален представител на ответника по исковата молба – “С” А. – град П., против въззивно решение №204/16.7.2009 г. по гр.д. №459/2009 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Като съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси се сочат следните:
1. “Налице ли е невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради здравни противопоказания?”
2. “Следва ли съдът да се произнася и да изследва в мотивите на решението проявлението на всички елементи на фактическия състав на чл.325, т.9 КТ?” и
3. “Как следва да се прилага нормата на чл.325, т.9 КТ, в случаите в които н решенията на НЕЛК и ТЕЛК съществува непълнота в нарушение на Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, относно трудовата препоръка, както и тогава, когато не са посочени препоръчани професии, които работникът може да извършва?”. Приложени са три решения на ВКС, ІІІ г.о.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касация М. В. М. от град П. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател материалноправни и процесуалноправни въпроси обаче не са решаващи за изхода от спора по следните съображения:
За да потвърди решението на първата инстанция Пернишкият окръжен съд е стигнал до извод, че за работодателя не е възникнало правото едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.325, т.9 КТ, тъй като не са ангажирани доказателства, установяващи обективна невъзможност на работничката да изпълнява възложената й работа. Нещо повече, съдът е стигнал до извод, че доказателствата по делото сочат на по-добри здравни показатели и извършване на работа, която е била подходяща за здравословното й състояние.
При тези изводи на въззивната инстанция, извършени въз основа на наведени от страните доводи и ангажирани доказателства, настоящият състав на Върховният касационен съд, ІV г.о., намира, че първият от поставените в изложението въпроси сочи на фактическо положение, което не може да бъде обсъждано в производството по чл.288 ГПК. Вторият и третият въпроси са неотносими към спора предвид липсата на доказателства за наличието на елементите от фактическия състав на чл.325, т.9 КТ, и наличието на доказателства в обратен смисъл.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №204/16.7.2009 г. по гр.д. №459/2009 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, подадена от “С” А. – Перник, вх. №4635/09.8.2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: