О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 06.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 647 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. Д. А., З. Ю. А. и Д. Ю. С. и по касационната жалба на Д. С. А. срещу решението от 20.02.2008 год. по гр.д. № 1272/2007 год. на Софийски апелативен съд. С него въззивният съд е отменил решението от 07.05.2007 год. по гр.д. № 1272/2007 год. на Софийски градски съд и се е произнесъл по съществото на спора.
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ, чл.45 ЗЗД и чл.88 ал.1 б.“б“ ЗЗ (отм.).
. Ищците Х. Д. А., З. Ю. А. и Д. Ю. С. се легитимират като наследници на Ю. Й. А. , починал в резултат на ПТП на 05.10.2004 год. и са предявили при условията на евентуалност: 1./ Искове с правно основание чл.407 ал.1 вр.чл.405 (отм.) ТЗ срещу застрахователя на виновния водач на увреждащия автомобил ЗПД“Витоша“А. (З. „Уника“АД) искове за присъждане на неимуществени вреди – 52000 лв. за първата ищца и по 26000 лв. да втората и третата ищци; 2./ И. с правно основание чл.88 ал.1 б.“б“ ЗЗ (отм.) срещу Г. фонд; 3./ И. с правно основание чл.45 ЗЗД срещу виновния водач Д. С. А.
Първоинстанционният съд е приел, че вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има починалият Ю. А. , който като водач на пътно превозно средство (каруца) е навлязъл внезапно в лентата на движещия се със съобразена скорост товарен автомобил с водач Д. А. и ударът е бил непредотвратим. Въззивният съд е приел, че товарният автомобил се е движел с несъобразена скорост. Вина за настъпилото ПТП носят водача на автомобила и водача на каруцата в съотношение 1/4 към 3/4. Счел е, че не е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е оставил решението на СГС в сила в частта с която са отхвърлени активно субективно съединените искове срещу З. „Уника“АД; ангажирал е отговорността на Г. фонд за репариране на вредите, редуцирани до размера на 3/4, съобразно степента на съпричиняване, както следва: на Х. А. – 10000 лв., на З. А. – 6500 лв. и на Д. С. – 6500 лв. Присъдил е законна лихва и разноски.
Решението е обжалвано от ищците по делото, които считат, че неправилно са отхвърлени исковете им срещу З. „Уника“А. , както и е определена степента на съпричиняване от страна на починалия А. Считат за неправилно въззивното решение и в частта за разноските.
В изложението на касаторите-ищци по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Становището на касатора е, че произнасянето от въззивния съд по размера на обезщетението за неимуществени вреди е в противоречие с ППВС № 4/1968 год. Същественият въпрос по който се е произнесъл САС в противоречие с цитираното П. е за критерия по чл.52 ЗЗД. Съдържа се и твърдение, че, като по този критерий има и противоречива практика на съдилищата. Основанието по т.3 се свързва с това, че САС не се е произнесъл дали застраховката по риска „Гражданска отговорност“ покрива всеки водач, на когото са предоставени ключовете за управление на автомобила без съгласието на собственика.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради противоречие със задължителна практиката по чл.52 ЗЗД, както и поради противоречива практика на съдилищата относно критериите за справедливост на обезщетението. На първо място – изводите на САС по размера на обезщетенията не се дължат на противоречие със задължителна практика, а на преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото. Не е налице противоречива практика по тълкуване на закона (чл.52 ЗЗД), тъй като различният размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата се дължат на различие във фактите и обстоятелствата по всяко отделно дело. Ако фактите и обстоятелствата биха били установени неправилно, то това евентуално би съставлявало основание по чл.281 ГПК за касиране на въззивния акт, ако касационен контрол би бил допуснат. Т.е. дори да е било допуснато нарушение , то е нарушение на фактите, а не на правото, поради което липсват основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Становището си за липса на пасивна легитимация на З. „Уника“А. , въззивният съд е основал на това, че застрахователната полица, носи дата 05.10.2004 год. (датата на ПТП), издадена е от застрахователен агент и е анулирана още на 06.10.2004 год. от застрахователя с мотив, че агентът е действал без съгласието на застрахователя и без да са спазени установените предпоставки за сключването и. Т.е поставеният като обосновка на т.3 въпрос, няма отношение към спора по делото.
И в изложението на касатора-ответник А. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, също се сочат всички основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Този касатор счита, че неправилно е бил отхвърлен искът с правно основание чл.407 ал. 1 (отм.) ТЗ срещу З. „Уника“АД. Становището на касатора е, че произнасянето от въззивния съд е в противоречие с ППВС № 7/1987 год. Същественият въпрос по който се е произнесъл САС в противоречие с цитираното П. е за последиците от неплащането на застрахователните вноски. Позовал се е и на противоречие на решението на САС с решение на ІV г.о. на ВС на РБ от 1989 год. и две обжалваеми решения на Бургаския апелативен съд за които дори няма данни да са влезли в сила.
Както бе посочено по-горе, становището на съда не е обусловено от факта на плащане или неплащане на застрахователните вноски (което предполага действителен договор), а от разбирането, че договорът въобще не е породил правно действие.
Основанието по т.3 е неясно и се свързва с това, че „постановяването на валидни и допустими съдебни актове винаги е въпрос от значение за точното прилагане на закона“. Вероятно се касае за твърдението по жалбата, че въззивното решение е недопустимо, тъй като фамилията на виновния водач е А. , а не А. Дали А. или А. са едно и също лице или е допусната очевидна фактическа грешка при изписването – това е предмет на производство по чл.247 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Х. Д. А., З. Ю. А. и Д. Ю. С. на Решение № 18 от 20.02.2008 год. по гр.д. № 1272/2007 год. на Софийски апелативен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Д. С. А. на Решение № 18 от 20.02.2008 год. по гр.д. № 1272/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.