Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
479_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1502
С., 29.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 479 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Д. срещу въззивно решение от 12.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 2076 /2008 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-г възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 18.12.2007 г. по гр.д. № 7809 / 2006 г. на Софийски районен съд, 36 с-в., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу Р. Д. К. и Ф. Д. Т. за установяване, че договорът за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 197 /2005 г., е нищожен поради противоречието му със закона, поради липсата на съгласие и неспазване на законоустановената форма по отношение на 3 /4 идеални части от недвижимия имот.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Ф. Д. Т. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване, Р. Д. К. не изразява становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
Исковете са основани на твърдения, че ищцата не е подписвала нотариално заверено пълномощно, по силата на което синът и Р. Д. К. – първият ответник е продал на Ф. Д. Т. – втория ответник собствените на ищцата 3 /4 ид.ч. от апартамент в [населено място].
Производството в двете инстанции по същество е по реда на ГПК от 1952 г. (отм.).
Въззивният съд се е произнесъл по доказателствените искания на жалбоподателя, направени в нейната въззивна жалба по реда на чл.205 ГПК при насрочване на съдебното заседание и в първото открито съдебно заседание, като е отказал като неотносими към предмета на спора исканията за допускане на психиатрични експертизи.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е доказала твърденията си, че не е подписала пълномощното, по силата на което ответникът Р. Д. К. е продал на ответника Ф. Д. Т. собствените на ищцата 3 /4 идеални части от процесния апартамент. Съдът е приел, че удостоверението от [населено място], В. община сочи на пребиваване на ищцата на територията на селото за периода от 01.08. до 15.10.2005 г., но от него не се установява непрекъснато 24 часово пребиваване там, че заверката на пълномощното на 09.08.2005 г. е отразена в регистъра на нотариуса, че видно от неоспорените заключения на съдебно-почеркови експертизи, които намира за компетентно изготвени и кредитира, при сключването на покупко-продажбата между ответниците не е използван неистински документ; покупко-продажбата е оформена в нотариален акт – т.е. законоустановената форма на сделката е спазена. И т.к. ищцата не е доказала липса на съгласие от нейна страна, противоречие със закона и неспазване на законоустановената форма, а съдът е ограничен в пределите на исковата молба, респективно на въззивната жалба, не следва да се произнася извън тях. Отхвърлянето на предявените искове води и до неоснователност на искането за отмяната на нотариалния акт.
В изложението на основанията за допускане на решението до касационно обжалване изведените от жалбоподателя правни въпроси са смесени с оплаквания за неправилност, могат да бъдат уточнени следните въпроси:
Във връзка с оплакването, че въззивният съд е отказал да допусне психиатрични експертизи на ищцата и нейния син Р. Д. К. и че не се е произнесъл по искане по чл.114 ГПК (отм.) за разпит на двамата ответници по въпроси, към първия от ответниците (нейният син) свързани с мотивите за продажбата на жилището от първия ответник, давала ли е ищцата съгласие за продажба и кога и как ищцата е подписала пълномощното и към втория ответник (купувачът) с информация откъде се познават двамата ответници, по каква причина първият е решил да продаде именно на втория и знаел ли е вторият от ответниците, че първият не и индивидуален собственик и че ищцата не желае да продава. Жалбоподателят извежда процесуално-правния въпрос дали въззивната инстанция е длъжна да допусне поисканите от нея доказателства, за който твърди, че е разрешен в противоречие с ТР 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС (Тълкувателното решение е посочено неправилно, има се предвид това от 04.01.2001 г. за въззивното производство).
Настоящата страна намира, че няма противоречие, доколкото в т.6 и т.7 на ТР № 1 /04.01.2001 г. за въззивното производство е прието, че нови доказателства във въззивното производство са допустими, но не е прието безусловно, че съдът е длъжен да допусне всички поискани от нето доказателства. В т.6 изрично е прието, че за да бъдат допуснати от въззивния съд, освен допустими, доказателствата трябва да бъдат относими и необходими. И че въззивният съд има право да откаже събирането на доказателства, за които приеме, че не са необходими. Поради липсата на обосновка от страна на жалбоподателката (ищца), че посочените доказателствени средства са относими и необходими, следва да се приеме, че не е налице противоречие с посоченото разрешение в ТР 1 /04.01.2001 г.
Жалбоподателят извежда и процесуалния въпрос (уточнен от съда): дали изводът на съда за доказателствената сила на удостоверение от кметството на [населено място], че ищцата е пребивавала в него от посочена дата до посочена дата, което е официален свидетелстващ документ, не противоречи на практиката на съдилищата, каквато не се сочи.
Въпросът не е обуславящ, доколкото изводът на съда, че документът не удостоверява твърдяното от жалбоподателя обстоятелство следва от отразеното в него съдържание, а не от извода за доказателствената му сила. За пълнота следва да се отбележи, че този свидетелстващ документ не е официален, не е в кръга на удостоверителната власт на кмета (в кръга на службата му) да удостоверява подобно обстоятелство.
Жалбоподателят извежда и процесуалния въпрос: трябва ли съдът да приема несъмнено и безусловно вероятния извод (според заключението на мнозинството на почерковата експертиза), че пълномощното е подписано от ищцата и дали да безспорни трябва да се приемат само категоричните или и вероятните изводи.
И този въпрос не е обуславящ, доколкото съдът е приел друго – че жалбоподателката, която твърди, че не е подписала пълномощното, носи доказателствената тежест да докаже неистинността на пълномощното (правилото на чл.154,ал.3 ГПК (отм.), но не е доказала оспорването.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са изведени правни въпроси, които да представляват основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, ответниците не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да с присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 12.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 2076 /2008 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-г възз. с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.