О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1503
София, 09.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1792 /2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. т. г. „И”, гр. Б., срещу въззивното решение от 23.04.2009 г. по гр.д. № 161 /2009 г. на Окръжен съд – Благоевград, г.о., с което е оставено в сила първоинстанционно решение от 16.12.2008 г. по гр.д. № 2043 /2007 г. на Районен съд – Благоевград, с което са уважени исковете на Е. Л. М. – учител – теоретична подготовка срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, последният от които за обезщетение в размер на 2,134.75 лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила, необоснованост, нарушение на материалния закон.
С жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване : въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – че фактът дали подлежащото на освобождаване лице преди уволнението му страда от някое от заболяванията, посочени в Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, от които боледуващите работници и служители имат закрила съгласно чл.333,ал.1 КТ се установява с всички доказателствени средства, а не с решение на ТЕЛК. Този въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с последователната казуална практика на ВКС, според която искането и получаването на мнение на ТЕЛК е задължително в хода на такава процедура и именно то е правнорелевантно по смисъла на чл.333,ал.2 КТ за преценката на работодателя и инспекцията на труда. В срока за отстраняване на нередовности жалбоподателят представя съдебни решения, на които основава твърденията си – № 649 /15.05.2006 г., ІІІ г.о.; № 817 /10.05.2004 г. по гр.д. № 1749 /2002 г., ІІІ г.о.; № 503 /22.03.2001 г. по гр.д. № 1514 /2000 г., ІІІ г.о.. След срока за обжалване са наведени и други основания, които не следва да бъдат обсъждани.
Ответникът по жалбата Е. М. не изразява становище по нея.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение по искове по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ и обжалваемият интерес по оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
Следва да бъде обсъдено само изложеното в срока за обжалване основание за допустимост, което е по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Въззивният съд действително е отразил извода си (л.8 от решението и л.38 по делото, абзац 5), че следва изрично да се отбележи, че фактът дали въззиваемата преди уволнението и по време на същото е страдала от някое от заболяванията, посочени в Наредба № 5, се установява с всички доказателствени средства, а не единствено и само с решение на ТЕЛК и че (абзац 6) са ангажирани многобройни писмени доказателства, неоспорени от ответника, че Е. е имала и е била лекувана от исхемична болест на сърцето – заболяване, посочено в Наредба № 5 / 1987 г., което е отразено и в самото експертно решение на ТЕЛК (№ 1965 /01.10.2007 г., л.9). От това е направен извод, че Е. се е ползвала от закрилата по чл.333,ал.1,т.3 КТ, а в искането до Областната инспекция по труда фактът на заболяването е бил премълчан, а и във формално даденото разрешение от ОИТ Благоевград не е посочено при коя от хипотезите на чл.333 КТ е било дадено съгласието.
Въззивният съд е приел също, че ищцата се е ползвала и от закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ (била е трудостроена, предписанието, за което е дадено в същото решение на ТЕЛК), но мнението на ТЕЛК за уволнението и като трудоустроена не е взето.
Така въззивният съд е приел, че процедурата по чл.333,ал.2 КТ е нарушена и уволнението и е незаконосъобразно.
Независимо от тези изводи, въззивният съд е изложил и мотиви по същество за незаконосъобразността на уволнението на посочените в заповедта основания.
Преди това, при установяване на фактите, които са от значение за спора, въззивният съд е обсъдил представените доказателства и е установил, наред с останалото, че в представеното решението на ТЕЛК № 1965 /01.10.2007 г. (л.3 на решението и л. 33 по делото, абзац 7 и сл.) е отразено и предписанието пациентката М. да бъде трудоустроена при облекчени условия на труд и че едва след като на 10.10.2007 г. е поискал разрешение ОИТ за уволнение, на 12.10.2007 г. е поискал от ТЕЛК да даде становище по въпроса „може ли ищцата да заеме длъжността „чистач”. И че за такова становище не се твърди, че е дадено, получено и че уволнението е основано на него. Изводите за тези факти са обосновани (включително на документите в приложеното трудово досие).
Поради изложеното дотук следва да се направи извод, че действително въззивният съд е разрешил повдигнатия въпрос с какви доказателства се установява наличието на заболяванията, посочени в Наредба № 5 от 1987 г., но изводът му, че в правния спор за законността на уволнението наличие на заболяване може да бъде установено и с писмени доказателства – медицински документи, които следва да бъдат обсъждани наред с Решение на ТЕЛК, не противоречи на представените съдебни решения, защото въззивният съд в съответствие с приеманото от тях е приел, че мнение на ТЕЛК е необходимо за законосъобразността на уволнението при наличието на закрила по чл.333,ал.1,т.2 и т.3 КТ и то трябва да бъде поискано въз основа на твърденията на служителя, че е болен от болест по Наредба №5 и въз основа на представените от него медицински документи, които да бъдат обсъдени именно от ТЕЛК, както и че е било необходимо, но не е получено мнение на ТЕЛК за уволнение на служителя, на която е предписано трудоустрояване (по т.2), съответно, че такова не е представено на инспекцията по труда.
Следва да се има предвид и че въззивният съд не е постановил решението си на основание чл.344,ал.3 КТ, а е разгледал спора по същество – изложил е мотиви за незаконосъобразността на уволнението на посочените в заповедта основания и именно на тях е основал решението си.
Поради изложеното следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване не е обосновано с наличието на предвидени в закона предпоставки.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 23.04.2009 г. по гр.д. № 161 /2009 г. на Окръжен съд – Благоевград, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.