О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1506
София 10.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1428/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Д. от гр. К., приподписана от адв. Й, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „Г” г.о. от 18.05.2009г. по в.гр.д. № 3161/2008г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 72 с-в, от 09.07.2008г. по гр.д. № 23355/2007г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на В. Х. срещу Висшия с. с. , и вместо това с въззивното решение исковете са отхвърлени. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответникът по жалбата В. с. с. гр. С. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, . 1-3 КТ въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е извършено законосъобразно.волнението е извършено с мотивирана заповед, в която са изложени фактическите обстоятелства, сочещи на липса на качества за ефективно изпълнение на работата. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че е установена обективна, трайна липса на описаните в заповедта за уволнение качества у ищеца, които са необходими за изпълнение на длъжността „началник отдел Международно-правно сътрудничество и европейска интеграция”.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят В. Х. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практика на ВКС, изразена в приложени решения. Не сочи конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, от значение за делото, но от приложените и цитирани в изложението решения може да се изведат въпросите, по които се иска произнасяне на ВКС, а именно: относно значението за законността на уволнението на несъответствието между фактическите и правни основания за уволнението; относно необходимостта да се мотивира заповедта за уволнение; относно възможността за обжалване провеждането на конкурс, когато конкурсът е основание за възникване на трудово правоотношение.
Към изложението са приложени решение № 66/97г. ІІІ г.о., № 2301/2007г. ІІІ г.о. на ВКС, решение № 2301/24.01.2007г. по гр.д. № 947/2004г. ІІІ г.о. на ВКС, решение № 158/2008г. ІV г.о. ВКС, определение 0 319/2005г. ІІІ г.о. на ВКС. С първото от посочените решения е прието, че несъответствието между фактическите и правни основания за уволнение обуславя неговата незаконност – извършените дисциплинарни нарушения не могат да служат като основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Второто решение е относно задължението на работодателя да приложи основание за уволнение, което да съответства с фактите от действителността. Последното от приложените решения е по прилагането на чл. 328, ал.1, т. 10 КТ, а определението е относно обжалваемостта по с. ред на конкурса като основание за възникване на трудово правоотношение.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпросите да са решавани противоречиво от съдилищата. Първите два въпроса са от значение за делото, но са решени от съда в съответствие със съдебната практика. Заповедта за уволнение е мотивирана, съобразно трайно установеното в съдебната практика и в приложеното решение изискване за мотиви на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Изложените в заповедта за уволнение на В. Х. мотиви са за липса на професионални качества – знания, умения и навици, подробно описани в акта на работодателя, които са необходими за ефективно изпълнение на работата. Не е налице твърдяното несъответствие между фактическото и правно основание в смисъла, коментиран в приложената практика.
Въпросът за обжалваемостта на конкурса не е от значение за решаването на спора, тъй като предметът на делото не включва обжалване на проведен конкурс. Практиката по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ също е неотносима към настоящия казус.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „Г” г.о. от 18.05.2009г. по в.гр.д. № 3161/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: