О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1507
София 09.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1465/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. И. от гр. Б., приподписана от адв. Н, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в, № 5 от 07.04.2008г. по в.гр.д. № 1749/2007г. с което е оставено в сила решението на Благоевградския окръжен съд, № 134 от 03.07.2007г., постановено по гр.д. № 140/2005г., с което е отхвърлен иска, предявен от Е. Л. И. против К. Г. Г. за сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Ответницата по жалбата К. Г. Г. от гр. Б. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 45 ЗЗД въззивният съд е приел, че не е налице фактическият състав на непозволено увреждане. Приел е, че действията на ответницата в качеството й на законен представител на работодателя по искане на мнение от ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда, по повод предстоящо уволнение на ищцата и във връзка с психичното й заболяване, не представляват виновно и противоправно поведение. Не представляват противоправно поведение и отразените данни в изпратената до ТЕЛК молба, че поради заболяването си ищцата не притежава необходимите качества да заема длъжността екскурзовод. Относно статията във в-к „Струма”, то като неин автор е посочена ищцата. В статията също липсват изявления, които да представляват обидни изрази, засягащи честта и достойнството на ищцата.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по прилагането на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, и по-конкретно относно липсата на виновно и противоправно поведение от страна на ответницата, който според жалбоподателката е решен в противоречие със съдебната практика. Представя решения № 111/1997г. ІІІ г.о. на ВКС и решение № 567/1997г. на 5-чл. с-в на ВКС.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения от жалбоподателката въпрос, който е от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречиво решаване на въпроса за противоправността на поведението на законния представител на работодател във връзка с извършено уволнение.
В първото от посочените решения е възпроизведено трайно възприетото становище на съдилищата, че неправилното уволнение не е непременно виновно извършено от съответния ръководител. В решението е прието, че за да се ангажира отговорността на законния представител на работодателя на основание чл. 45 ЗЗД е необходимо да са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата и лична вина на издателя на заповедта. Тя може да се изрази в лична заинтересованост или груба небрежност, в недобросъвестно използване на служебното положение за постигане на лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение и въпреки това е издал заповедта.
В случая жалбоподателката претендира претърпени вреди от отразеното в писменото искане по чл. 333, ал. 1 КТ до съответните органи, че психичното заболяване не й позволява да извършва качествено възложената й по трудовото правоотношение работа. Т.е. ищцата и не твърди наличието на обстоятелства, сочещи на лична вина в посочения по-горе смисъл, нито по делото са ангажирани доказателства в тази насока.
С представеното решение на 5-членен състав на ВКС също е прието, че само противоправното поведение дава възможност да се присъди обезщетение за непозволено увреждане. Като противоправно поведение са посочени обидни действия от страна на ответника. В случая такива не са въведени с исковата молба, а посочените данни в молбите до ТЕЛК и инспекцията по труда правилно не са квалифицирани от съда като обидни изрази и изявления, унизителни за честта и достойнството на ищцата. Касае се за факти от обективната действителност, които ответницата в качеството си на директор на Историческия музей е отразила в искането по чл. 333, ал. 1 КТ до съответните органи на разрешение за уволнението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в, № 5 от 07.04.2008г. по в.гр.д. № 1749/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: