О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 30.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №6129 /2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Природо-математическа гимназия /П./”Св.Кл.О.”- [населено място], подадена чрез адв.З. от Ш., срещу решение на Окръжен съд [населено място], постановено на 19.07.2013г. по в.гр.д.№ 162/2013г., с което е потвърдено решение от 13.05.2013г. по гр.д. № 64/2013г. на РС [населено място] и П.”Св.Кл.О.” – [населено място], е осъдена да заплати на К. Й. Г. деловодни разноски в размер 225лв. С потвърденото първоинстанционно решение са уважени предявените от К. Й. Г. против П.”Св.Кл.О.” – [населено място], искове като съдът е отменил заповед № РД-08-291 от 07.07.2011 г. на Началника на Регионалния инспекторат по образование /Р./-М., с която на основание чл.188, т.3 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.7 във вр. с чл.187, т.3 и т.10 от КТ на К. Й. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.330,ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение; възстановил е К. Й. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „директор ” на П.”Св.Кл.О.” – [населено място]; осъдил е П.”Св.Кл.О.” – [населено място], да заплати на К. Й. Г. сумата 7347,06 лева, представляваща обезщетение по смисъла на чл.225, ал.1 от КТ за времето от 01.08.2011 г. до 01.02.2012 г. , през което същата е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 30.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; осъдил е П.”Св.Кл.О.” – [населено място], да заплати по сметката на РС-Монтана сумата от 373,88 лева – държавна такса, сумата 150 лева – разноски по делото , 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист , а на К. Й. Г. сумата от 2275 лева – разноски по делото.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос “за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните,изложени във въззивната жалба, както и всички събрани доказателства” и по материалноправния въпрос “по приложението на чл.189, ал.1 КТ относно критериите при преценка тежестта на нарушението и в частност следва ли да бъдат съобразени характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, както и възможните вредни последици от неизпълнението”. Жалбоподателят изтъква, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, която е в смисъл, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, във връзка с твърденията им, както и извършвайки преценка за спазването на чл.189 от КТ, съдът е длъжен да съобрази характера на нарушените трудови функции, обществената им значимост и неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят от неизпълнението на трудовите задължения. Позовава се на приложени към изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – Решение №443/25.10.2011г. на BKC-IV г.о.; Решение №124/28.09.2012г.- ТК – ІІ отд.; Решение №324/ 22.04.2010г. – IVг.o. на ВКС; Решение №990/24.03.2010г. – I г.о. на ВКС; Решение №167/14.05.2013г. – IV г.о.; Решение №163/13.06.2012г. – IV г.о.; Решение №227/29.06.2012г.-ІІІ г.о. Наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е обосновано от касатора с оплакването за неправилност и необоснованост на решението, във връзка с които се твърди, че мотивите на съда са лаконични и абстрактни, че не са обсъдени от съда всички основни доводи и възражения, релевирани във въззивната жалба, че не са обсъдени всички събрани доказателства, не са съобразени и всички установени по делото и важни за изхода на спора обстоятелства и факти. Поддържа се също, че следствие на това съдът е обосновал греши крайни изводи.
Ответната страна К. Й. Г. в писмен отговор, подаден чрез адв. Д. от САК, взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Районният съд е сезиран с искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. С решението си първоинстанционният съд е уважил исковете. Това решение е потвърдено с обжалваното въззивно решение. За да постанови този резултат, въззивният съд след анализ на доказателствата е приел за безспорно установено, че ищцата е заемала длъжността „Директор” в ответната гимназия, като със заповед № РД-08-291/07.07.2011 година на Началника на Регионалния инспекторат по образованието – [населено място], е прекратено трудовото й правоотношение с налагане на дисплинарно наказание „уволнение” за посочени в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; че дисциплинарното наказание е наложено на ищцата за извършени нарушения, установени с Констативни протоколи № КД-02-4378/29.06.2011г. и № КД-02-440/04.07.2011г. и Доклади вх.№№ РД-04-179/29.06.2011г. и РД-04-184/05.07.2011година; че най-общо, твърдените да са допуснатите от ищцата нарушения на трудовата дисциплина са свързани с това , че ищцата като Директор на П. и която ръководи, организира и контролира цялостната дейност, в това число упражнява и контрол при воденето на задължителната документация съгласно чл.147, ал.1, т.1 и т.12 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, не е осъществила контрол при воденето на задължителната документация в П., с което е допуснала посочените нарушения, изчерпателно изброени и систематизирани, на разпоредбите на Наредба № 4 за документите за системата на народната просвета. Приел е за установено по безспорен начин и това, че ищцата в качеството си на Директор и на основание чл.147, ал.1,т.1 от ППЗНП и чл.22,т.2 от Наредба № 3 от 17.05.2004 година на М. за организация и провеждане на зрелостните изпити за учебната 2010/2011г. е издала съответните заповеди, приложени като доказателства по делото, с които е назначила училищна зрелостна комисия и комисия за изготвяне на дипломите за випуск 2011г. За председател на училищната зрелостна комисия е била определена К. К. –помощник директор по учебната дейност, а за членове – класните ръководители на 12 “а”,”б”,”в”, и “г” класове – К.кирилов и Ив.И.; че на 23.06.2011г. е констатирана допусната грешка в дипломите за средно образование на Випуск 2011г. като на първа страница в рубриката „вид на подготовката”, в профила на обучение неправилно е изписан текстът „интензивно изучаване на английски език”; на същата дата е назначена и училищна зрелостна комисия за анулиране на издадените дипломи за средно образование; на същата дата ищцата е уведомила устно Началника на Р. М. за допуснатата техническа грешка; че на следващия ден – 24.06.2011г. от Началника на Р. е отправено искане до ищцата да даде писмени обяснения „по повод констатирани на 23.06.2011г. нарушения, изразяващи се в следното: изготвените дипломи за средно образование на учениците от випуск 2011г., които са с невярно съдържание, а именно: неправомерно изписване на профилите, като е добавен текстът „с интензивно изучаване на английски език” и във връзка с подадени сигнали от родители на зрелостници, завършващи средно образование през учебната 2010/2011г.; че искането е било връчено на ищцата своевременно, като тя е представила писмените си обяснения в указания срок – 30.06.2011г.;че преди да издаде процесната уволнителна заповед, Началникът на Р. е назначил комисия от експерти за извършване на проверка със задачи, като констатациите и изводите на комисията са документирани в съответен констативен протокол, а с последваща заповед е назначил и комисия, която да извърши проверка в гимназията относно унищожаване на документи с фабрична номерация, издадени с невярно съдържание. При така приетото за установено съдът е обосновал следните правни изводи – ищцата е допуснала нарушение на трудовата дисциплина – нарушение на чл.187, т.3 от КТ /неизпълнение на възложената работа/ във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ППЗНП , по силата на който директорът, като орган за управление на училището организира, контролира и отговаря за цялостната дейност, за което нарушение са й поискани обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ; в оспорената уволнителна заповед има позоваване и на нормата на чл.187,т.10 от КТ (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение), но липсва конкретизация за какво неизпълнение става въпрос ; извършеното от ищцата нарушение обуславя ангажирането на дисциплинарната й отговорност, но не и с налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”, тъй като същото не е съобразено с установените в разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ критерии и е неоправдано тежко от гледна точка на тези критерии; с оглед нормата на чл.189 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя; при налагане на диплинарното наказание „уволнение” не е съобразена от наказващия орган конкретната обстановка, при която е извършено нарушението, не са взети предвид обясненията на помощник -директора и председател на Училищната зрелостна комисия Кл.К., че изписването на текста „с интензивно изучаване на английски език” в дипломите се дължи на допусната от самата нея грешка,образено и обстоятелството, че през месец юни 2011 година, в който период са изговяни дипломите за Випуск 2011година, ищцата е ползвала платен отпуск от 06.06 до 09.06; 13-17.06.; 20-22.06. от 27-29.06, в които периоди на отсъствие от била замествана от помощник – директора. За да обоснове извода си, че наказанието е несъразмерно тежко, съдът е посочил и това, че ищцата при констатиране на допуснатата грешка е взела спешни мерки за отстраняването й и по същество не са настъпили значителни вредни последици, респективно не се е стигнало до някакво съществено забавяне при раздаването на дипломите, че изключение е единствено случаят с випускника Р.Р., представил сгрешената диплома за прием във ВУЗ в гр.В., където е забелязана грешката при изписването профила на обучение, а дипломата е върната, като своевременно е издадена нова, че на ищцата не са налагани преди други наказания за нарушения на трудовата дисциплина, а напротив – ищцата в качеството й директор, както и учители и ученици от ръковеденото от нея учебно заведение са получавали местни и национални награди и отличия. Поради несъобразяването на критериите, установени в чл.189, ал.1 от КТ при налагането на дисциплинарно наказание, съдът е обосновал и крайния си извод за незаконосъобразност на уволнителната заповед.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. На поставения в изложението процесуалноправен въпрос въззивният съд не е давал правно разрешение, а същият е формулиран от касатора в контекста на оплакването му за неправилност и необоснованост на решението поради допуснати от съда процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства във връзка с твърдението му за законосъобразност на уволнението и липса на отговор по основни възражения, релевирани в жалбата. Съдът е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ по съображение, че работодателят е наложил наказание, което е несъразмерно на тежестта на нарушението. Доводи за несъобразяване на критериите по чл.189 КТ при налагането на дисциплинарното наказание във връзка с твърдението на ищцата за незаконност на уволнението са изложени в исковата молба. Крайното решение на спора по делото е обусловено не от въпроса, който е поставен в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, посочен по-горе, а от направения от съда анализ на доказателства и формирания въз основа на последния извод, че работодателят не е спазил критериите, визирани в нормата на чл.189 КТ. Следва да се има предвид, че визираното в изложението несъгласие с извода на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При отсъствие на обща предпоставка за достъп до касация не се дължи произнасяне по въпроса налице ли са или не специфичните такива, поддържани от касатора.
С втория поставен в изложението въпрос също не се обосновава извод за наличие на основание за достъп до касация. Въпросът е свързан с правните разрешения на съда и е обуславящ извода за незаконност на уволнението. Наличието на основанието обаче и във връзка с този въпрос е обосновано от касатора с оплакването за неправилност и необоснованост на решението, които оплаквания не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. На следващо място според касатора въззивният съд извършвайки преценка за спазването на чл.189 от КТ, не е съобразил характера на нарушените трудови функции, обществената им значимост и неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят от неизпълнението на трудовите задължения, и по този начин правното му разрешение по поставения въпрос противоречи на разрешението, дадено в приложените към изложението решения №227 от 29.06.2012г. по гр.д.№1417/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, и №167 от 14.05.2013г. по гр.д.№1102/2012г. на ВКС, ІV ГО. Според приетото в последните, преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд не е дал по въпроса различно правно разрешение – съдът изрично е посочил, че с оглед нормата на чл.189 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, всички конкретни обстоятелства, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, в това число характера на извършваната дейност и характера и значението на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя. Въз основа на това правно разрешение е анализирал събраните доказателства и установените факти и е обосновал крайния си извод за несъответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание. В този смисъл не се установява наличие на противоречие между постановеното решение и приложените такива към изложението в поддържания от касатора смисъл, а що се отнася до релевираното в изложението несъгласие на касатора с приетото от съда, то последното не подлежи на преценка в този стадий на касационното производство.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от М. въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на сторените в настоящото производство такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд [населено място], постановено на 19.07.2013г. по в. гр. д. № 162/2013г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: