О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 26.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 128/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. И. К. от гр. С. срещу определение № 597 от 05.11.2009 г. по ч. т. д. № 659/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна касационна жалба срещу въззивно определение № 3* от 30.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2492/2009 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение, като излага подробни съображения за допустимост на депозираната от него частна касационна жалба срещу постановения от въззивния съд акт.
Ответникът по частната жалба – „В” ООД, гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е и основателна.
За да остави без разглеждане подадената от Х. И. К. от гр. С. частна касационна жалба, тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е счел, че същата е недопустима, тъй като съгласно отменения Граждански процесуален кодекс, приложим в случая на основание § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, определенията по чл. 213, б. ”б” ГПК /отм./, каквото именно е и определението по чл. 250 ГПК /отм./ за спиране на изпълнението, подлежат само на двуинстанционно разглеждане. Недопустимостта на касационното обжалване е аргументирана с обстоятелството, че с обжалваното определение не се разрешава материалноправен спор, а така също и с възможността на длъжника за искова защита.
Настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение за неправилно.
Изцяло следва да бъде споделен изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение по чл.250 ГПК /отм./, като се е произнесъл по основателността на самото искане. Напълно правилно в тази връзка е извършеното позоваване на задължителната съдебна практика по т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, установяваща, че определенията по чл. 213, б. ”б” ГПК /отм./, каквото е и определението по чл. 250 ГПК /отм./, подлежат на двуинстанционно разглеждане.
Тези съображения обаче не могат да бъдат отнесени към случаите, когато окръжният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд за оставяне на молбата по чл. 250 ГПК /отм./ без разглеждане или за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство, т.е. когато се касае за акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството. Такъв именно е характерът на атакуваното пред Софийски градски съд определение, тъй като с него молбата на Х. И. К. за спиране по чл. 250 ГПК /отм./ е оставена без разглеждане като просрочена. Следователно, въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, попада в обхвата на съдебните актове по чл. 218а, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
Предвид изложеното, частната жалба е основателна.
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 597 от 05.11.2009 г. по ч. т. д. № 659/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение.
ВРЪЩА делото на същия състав за разглеждане на частната касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: